А най-последният бил наречен от елфите Митрандир, Сивия странник,
защото не спирал на едно място и не дирел ни богатства, нито поклонници;
вместо туй кръстосвал неспирно Западните земи от Гондор до Ангмар и от
Линдон до Лориен, като никому не отказвал дружеска помощ в тежък час. Имал
сърдечен и буен дух (туй се подсилвало и от пръстена Нария), защото той бил
същинският Враг на Саурон, та срещу алчния и опустошителен огън възправял
пламъка, що стопля и ободрява в дни на покруса и отчаяние; ала буйната
радост и лютият гняв били укрити под пепелно сиви одежди, тъй че само ония,
що добре го познавали, можели да съзрат вътрешния му пламък. Той умеел да
бъде весел и приветлив към младите и простодушните, но същевременно знаел
как с резки и хапливи слова да усмири хорската глупост; обаче не бил
горделив и не дирел ни власт, нито възхвала, та тъй спечелил навсякъде
обичта на ония, що също не таяли гордост в сърцата си. Най-често бродел
неуморно пешком, като се подпирал на жезъл; заради туй людете от Севера го
нарекли Гандалф, сиреч "елфът с жезъла". Защото смятали (макар и погрешно,
както вече бе казано), че е от елфическо потекло, тъй като понякога вършел
сред тях чудеса, свързани най-вече с любимите му игри на огъня; ала
показвал тия вълшебства само за веселба и тяхна наслада без да търси от
някого преклонение или послушание поради страх.


Ами, това обяснява, защо аз съм избрал Гандалф. Всъщност, вече толкова пъти ме питаха това, че се чувствам странно, когато го повтарям.

-------------------------------------------
I see a rainbow rising.