Здравей.

Както каза Вълкът, не е най-приятното нещо да си четеш постовете сам, но за момента е наложително да го направиш. Човек, който чете (чел е и ще чете) достатъчно книги, че да получи като цяло една култура от към писане и съставяне на изречения, има малко по-добър изказ от теб :).

А сега по самата тема. Преди няколко дни с Гоа обсъждахме друга книга и това дали си заслужава да се чете тя втори път. И ето какво ми каза той- много книги са интересни при пръв прочит. Но ако вземеш която и да е от тях и започнеш да я четеш отново, когато еуфорията е преминала, разбираш дали въпросната книга ти е дала интригуващ сюжет или нещо повече. След като почти всички сме чели властелина не два, а 22 пъти, значи в него има нещо повече от пейзаж. При това всеки път той ни дава нещо ново, за това го и ценим така високо.

Относно твоите критерии- както вече ти казаха, все едно ни ги натрапваш. Това далеч не е единствения начин да оцениш дадена книга.

Днес случайно се зачетох за кратко във Властелина, но на английски. Хареса ми точно толкова, колкото и на български. Защото езика е ясен, разбираем и в същото време богат и наситен с емоции. Много малко са писателите, които успяват да те въведат в атмосферата на книгата си още след третото изречение. Толкин е един от тях.
Мисля че е доста самонадеяно са казваш, че стилът на писане на един професор по лингвистика (мрачни ;), е средна работа. И аз съм чела доста исторически книги, писани от професори и стилът ми се е виждал твърде сложен за обикновения читател, но това не значи че смятам тези професори за не добри писатели. Така е с всичко, не само с историята.

3. Много зле (Каквито са били такива и си остават до края)

Бъркаш, и то много. Няма да обяснявам кой герой как се променя, но всички сме единодушни че развитието го има. Може би ти трябва да ни обясниш по-подробно защо смяташ че не съществува.

На финал само ще добавя, че не бива да се ограничаваш само с тези критерии, независимо коя книга четеш. Развръзката е най-важна в книги, които не могат да ти дадат нищо друго. Най-интересните от към гледна точка на действие книги не се четат по два пъти, тъй като са ти дали всичко още първия път. А ако успееш да вникнеш под "повърхността" на Властелина (имам предвид унищожаването на пръстена, самото действие) ще откриеш, че то дори не е най-важното.

Това е. Приеми думите ми като добронамерена забележка да не нападаш това, което не разбираш напълно, и да влагаш малко повече доказателства в аргументите си, за да можем поне да ги разберем, ако не и да се съгласим с тях. До момента просто си изказал мнение, и то по доста нападателен начин, а с нищо не си го подкрепил. Това е най-важното- не да убедиш човека отсреща че си прав, а че тезата ти има почва.

...пиши нещо де, пиши пиши пиши пиши!