Това е твоето мнение и имаш пълното право да си го отстояваш. Но ми се струва, че трябва да приведеш повече доводи-е, не че някой от нас в този клуб ще се "върже" на тях...
Има такива книги, които е много трудно да обясниш защо харесваш. Просто ти се струва, че не можеш да намериш точните думи, че нещо все ти убягва, че няма такива слова, които да опишат съвсем точно това, което чувстваш. То е същото като да се опиташ да обясниш какво е любовта, защо обичаш точно конкретен човек, какво чувстваш като си влюбен... "Властелинът" за мен е точно такава книга. Никога няма да успея да изразя напълно защо тази книга е такава магия за мен; защо, когато я чета, ме побиват тръпки и забравям за света около себе си...Единствено, когато съм с други, подвластни на същата магия на Толкин, не чувствам нужда да обяснявам нищо, защото мисля, че се разбираме без думи. А опитам ли се да обясня на другите около мен, неразбиращи какво толкова откривам в книгите на Толкин, ми се струва, че принизявам вълшебството, че се опитвам да го вкарам в рамките на делничната проза. И в крайна сметка се отказвам. Трудно е да убедиш човек да хареса една или друга книга- магията или те грабва веднага, или те оставя равнодушен. И в крайна сметка, трябва да имаш едно по-особено състояние на духа, за да харесаш такива книги като "Властелинът", като "Силмарилион", като "Недовършени предания"...
Явно, ти не можеш да откриеш своята магия в книгите на Толкин. Пожелавам ти, обаче, да я откриеш в някоя друга книга!
|