Сутрин в Мордор - кърваво червеното слънце изплува над вулкана и обля с ярките си лъчи псуващите орки.
Седнал на сянка на 53-ия етаж на Барад-дур, Господарят си пиеше сутрешното кафе, замислен повече от обикновеното и неочаквано каза:
- Ех Грах, какви времена бяха - какви елфи имаше по тази земя. Надъхани! Тръгваха в бой с пламък в очите и китка в ръка, умираха с песен на уста и ти беше приятно да ги закопаеш по такъв звучен акомпанимент. Знаеш ли ти какво е А!Елберет излитаща през давещите се гърла? Красота! Жалко само, че Черния Вала не ценеше хоровите акапели и така не успях да събера поне 20-ина живи да го допеят заедно. А сега ослушай се! Само орски траш, тролски дет и джуджешки индъстриал ми кънти в главата. Няма вече красота в музиката, няма ...
- Ми шефе - измънках аз трескаво обмисляйки какво точно да предложа за да го разсея - зле са горките - ниска раждаемост, разкъсване на обществените връзки, откъсване от центровете на цивилизацията, спада нивото на образованието, нямат ресурс за борба, нямат специалисти, нямат ПиАр... само Гандалф дето им остана още действаща агентура. Рейтинга им е трагичен.
- Значи Грах имаш следната задача - рече с изпълнен с твърдост глас Господаря - незабавно се захващаш да им вдигнеш райтинга!
Загубих ума и дума, задърпах се отчаяно назад:
- Не искам, не искам ... не искам да им вдигам ...
- Глупав Грах - изрева Шефа- тлени твари дето само едно им е в главата! Казах да се погрижиш за самочувствието им, за реализацията им в природата. Искам активни съперници, искам интрига в състезанието а не всеки път, когато Хамул ми предложи да подпали Лот Лориен да се чудя как да му обясня, че Галадриел има голяма сантиментална стойност за мен! Върви момиче, покажи им как се надъхва идеологическа нетърпимост, напълни ги с твърда нетолерантност - направи удоволствие на стария си шеф!
И ето ме тук ... седя край реката и стискам под мишка два плаката. Нашата кампания започна ...
[image]http://www.moria.ru/modules.php?name=4nalbum&do=showpic&pid=154&orderby=dateD[/image]
..those who will rebel against authority must not themselves be the authority.
|