значи съвсем малка забележка по първия пасаж и нататък съм общо взето съгласна.
примерът с християнството не е удачен, по простата причина, че то представлява система извлечена след доста голямо число екстраполации на основните принципи (да не говорим, че само на себе си противоречи в много от случаите).
а какви са в общия случай основните принципи? прави каквото искаш (свобода), не прави на друг това, което не искаш да се прави на теб (соц. взаимоотношения), не унищожвай перманентно уникални ценности (т.е. не убивай, не руши шедьоври и тн.); оттам нататък следващото най-близко ниво на екстраполация е - помагай на нуждаещите се (пак соц. взаим.) и то всъщност следващите нива на усложнение идват точно от допълнителни принципи за регулиране точно на съвместното съжителство на единиците в обществото. мисля, че има доволно количество описани в повече или по-малко исторически (достоверни) романи случаи на срещи между хора от различни култури, говорещи на различни езици и следващи съвсем различни принципи, за които обаче горното се явява съвсем естествено есперанто - общи принципи на действие, които нямат нужда от обяснение или превод в никоя култура и на никой език.


за вината на Еру за злото много ме сърби езикът да говоря :))) все пак най-първите редове на Айнулиндале са в смисъл, че айнурите са "чеда на мисълта" на Илуватар и макар той да е единствения, за който знаем с положителност, че умее да дарява Свободна Воля, няма как да не се изкушим от мисълта, че Еру всъщност не съществува извън айнурите, че те не са нещо отделно от него, а точно както си е казано - негови мисли, множеството личности съществуващи в главата на Илуватар, което пък ни води до много стабилна и готина интерпретация на Мелкор като потисканата тъмна страна на Еру - малкото количество егоистично-безогледен хаос, което всеки носи в себе си :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите