Вагнер си е получил идеята от немския средновековен епос Nibelungenlied (Песен за Нибелунгите), на който има и една много сродна по съдържание скандинавска сага - "Сага за Волсунгите".
Толкин, от своя страна, бидейки много в час със средновековната литература, не е имал нужда да чуе операта на Вагнер, за да се осведоми за този сюжет, понеже е можел да си черпи директно от извора.
Най-близко сходство на мотиви се забелязва между убийството на дракона Фафнир от Сигурд (тука карам по скандинавската версия, щото ми е по-позната) и убийството на Глаурунг от Турин. Специално частта за заставането на пътя и издебването на дракона отдолу, защото коремът му е най-меката (учазвима) част. В някои иконографски източници убийството на Фафнир от Сигурд се маркира и чрез ямата, в която се е скрил Сигурд. В Силмарилион пък ямата е заменена с пропаст между две канари, ако не се лъжа, но идеята е същата.
Разбира се, могат да се търсят и други сходства и влияния, но на конкретно ниво (т.е. на ниво мотив), мисля че това е най-очебийното.

Нибелунг не е джудже, а името на един древен род (хора са си).

Иначе си спомням някъде в Писмата някой беше питал Толкин дали неговия Пръстен има нещо общо с Пръстенът на Нибелунгите... и професорът отговаря нещо в дух, че "ами доколкото и двата пръстена са кръгли - да" :))

mom, he formated my second song