... има още няколко неща.

Не знам дали ще успея да се изразая точно, но конете (според мен) са не толкова страхливи, колкото плашливи. В повечето случаи се плашат от изненадващи или непознати неща.
/но пък аз хич не разбирам толкоз от коне :)
Мелето при Минас Тирит не е пъървото за Сенкогрив. При Шлемово усое му се случват и по-странни работи. Бойни дървета би трябвало да са по-стряскащи от каквото и да било хуманоидно проявление.

Да не забравяме и факта, че Сенкогрив не е 'обикновен' кон.
Няма какво толкова да се обсъжда какво означава, че е от меарасите.
Т.е не бива да се подценява и 'допълнителната интелигентност' на това животно.

Има и друго.
Има истина в описанието на поемането по Пътя на Мъртвите от Сивия отряд. Халбарад предполага, че нито един кон няма да посмее да притъпи по него.
Но конете тръгват.
Има огромно значение кой е ездача и колко уверен е в себе си. Конете, както и останалите животни (барабар с незагубилите инстинктите си хора), прекрасно усещат страх, сигурност, гняв и т.н.

Т.е., не бива да пропускаме да отбележим, че ездач на Сенкогрив е Гандалф и да предположим, че неговата твърдост и решителност са важни за поведението на коня.


Отделно, нищо човешко не им е чуждо на конете. Т.е. и сред тях има всякакви, включително и големи шубета, и оперирани от здрав разум :)


От друга страна, да не забравяме, че евентуалното нетипично поведение на един кон далеч не е най-странното в тази книга :)

Какво ще кажеш за хората, които "по принцип" са непостоянни, сметкаджийски настроени и т.н., пък удържат и тачат клетва, дадена преди стотици години. Примерно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите