Това са... една част от една огромна сбирщина подобни въпроси, които някои хора си задават/и аз де;)/

Истината е, че единствения по-логичен отговор, до който съм стигнала, е, че просто нямат отговор:/
Крайно неудовлетворително, но не знам какво може да се направи по този въпрос.

Нито най-егоистичната гледна точка/това си е мое, аз си го изработих (следва описание на жертвите, които е направил въпросния човек/ и т.н./ е добра, нито пък другата крайност- ето, толкоз имам, но съм готов да дам го дам в името на една, две, ... сто благородни каузи. Истината сигурно е някъде по средата. Да умееш да отделяш по малко за другите, но да оставяш достатъчно и за теб.
В случая всеки човек определя своята собствена граница.
А всички тези проблеми с богатостта и мизерията на обшеството- ако всички бяха прилично равни или поне на близки стъпала в това отношение- някак си нямаше да е същото. просто щеше да се получи идеалното общество, което е... невъзможно

Иначе за самото притежание. Честно казано, давала съм пари за какви ли не глупости, които в един момент съм решила, че искам да имам. Не говоря за безумни суми, но все пак... Ценно за мен е притежанието на нещо, което има емоционална стойност, защото понякога еднии такива мънички камъчета, хартийки и т.н. са въплъщение на много емоции и спомени.
Обаче, аз не бих се взела това писмо, просто не го свързвам толкова много с... нещо;)
Но бих разбрала човек, който си го вземе- за него това е олицетворение на нещо прекрасно...

Изобщо... сложна и крайно неразбираемо е всичко за моето бедно объркано съзнание

Еовин: Не мога да го проумея!
Лили: Не го проумявай, изяж го!