Здравейте на всички и от мен :-)

Аналогията на Арагорн с Иисус е неудачна, заради християнското учение за Богочовека. Още от ранните векове, и източната църква и западната, към която принадлежи Толкин учат, че Христос е Богочовек - едновременно Бог-Логос, неизменен, вседържител и в същото време човек. Христос е докрай едната ипостас на Бога и докрай човек - едновременно и съвършенно. За християните това е изключително важна истина - има я в Никео-Цариградския символ на вярата. Толкин като практикуващ християнин и участник в небезизвестния клуб на "Съмняващите се" със сигурност я е знаел.

В този смисъл никой от героите във "Властелина" не е Христос. Никой не съчетава докрай човешката и божествената природа. Няма и намек за това.

Забележете, никой освен това не е и Бог в смисъла на монотеистическите религии (Юдаизъм, Ислям, Християнство) - защото не е всъдържител. Еру не е вседържител.

Ако търсите леко пресилени аналогии с Арагорн, Арагорн е Адам (не Адам като конкретна личност, а Адам като човечеството). Но и това не е вярно докрай - защото след дългото си царстване Арагорн умира. Единственият герой, който има бегла връзка с Иисус (и то с човешката му, а не с божествената му природа) естествено е Фродо. Но и тук аналогията е бегла - може да бъде намерена само в думите на Фродо към Сам накрая, че за да придобият щастие едни, други трябва да понесат страдание.

В някакъв смисъл Христос е не само Фродо, а и всеки носител на пръстена, както и този, който е можел да го придобие, но е устоял на неговата съблазън - тук вече включваме и Арагорн. Когато дяволът изкушава Христос в пустинята, той му предлага три съблазни - благоденствие, власт и чудеса - именно това е пръстенът.

В някакъв отново спекулативен смисъл Христос е и Арвен - защото се лишава от живот заради възлюбения си (в Библията има обратната аналогия - Женихът и възлюбената - Църквата, човечеството, за първи път това се появява още в "Песен на Песните", под еротичния пласт на тази книга). Христос умира като човек за да победи смъртта чрез възкресението си. Арвен се лишава от вечният си живот "отвъд" за да се обесмърти любовта им (примерно).

Но отново - за мен тези аналогии са доста спекулативни и не бих се осланял на тях. Става въпрос за асоциации, които е вложил Толин, а не за умишлено забъркване на християнството.