Но по сесия ми идват разни глупости на акъла...

Днес ми хрумна една натрапчиво странна мисъл - не е ли заминаването на Фродо също един вид изкупление? На него му е поверена мисията да отнесе и хвърли Пръстена. И той го отнася, но на финалната права се проваля - защото онова "Пръстенът е мой" си е направо провал, той се поддава и ако я нямаше "своевременната намеса" на Ам-гъл, я камилата, я камиларя... Дали пък точно заради това Фродо трябва да напусне Средната земя и не успява да намери покой дори в пълното щастие на Графството? Сам казва, че някой трябва да се откаже от щастието, за да са щастливи другите. Това не може ли да се тълкува като един вид "наказание" за провала?

No one remembers the singer. The song remains.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите