много интересна дискусия, но май ни трябва малко по-грамотен в богословско отношение фен на толкин. мисля, че въпросът е много сложен и не бива да търсим и откриваме зорлем разни преки внушения.

първо трябва да си припомним интелектуалната атмосфера около толкин. той е бил пръв приятел не с кой да е, а с к. с. луис, един от най-големите християнски апологети на ХХ век. между двамата е имало нещо като съревнование по писане на художествена литература с християнски внушения: при луис това намира израз в поредицата му за Нарния (излязла и на български) за деца, и в три много интересни фентъзи романа за възрастни (Отвъд безмълвната планета; Переландра; Онази мерзка мощ). Толкин пише пък своята сага за Средната земя, която безспорно е гениална и заслужено спечелва много по-голяма слава от романите на Луис.

При последното ми прочитане на Властелина бях се хванал да си отбелязвам с маркер места, където християнската символика е толкова силна, че просто прозира. Дано имам време някой ден да оформя подчертаванията си в смислен и цялостен текст, но засега ще посоча само фигурата на Гандалф.

След битката си с балрога Гандалф се явява на пътешествениците от Задругата в една сцена, в която, ако сте запознати с Евангелието, ще разпознаете едно към едно Матея 17:2 и нататък, с една дума - сцената, която в богословието се нарича Преображение - когато Иисус Христос разкрива Божествената си същност пред трима от учениците си. Цялата визия на тази сцена в книгата (а и във филма) е иконна - повтаря изцяло и в детайли евангелския и иконографски сюжет.

Изобщо, ако трябва да се търсят по-преки аналогии на образите, за мен най-интересната посока за анализ е Гандалф. Още една богословска тема, свързана с него - падането му в бездната при борбата с балрога (оставям настрана широката тема за жертвената любов в този случай). Отново - за богословски изкушените веднага ще изникне асоциацията с темата "Слизане в ада" на разпънатия (и физически мъртъв Христос след Разпятието и преди Възкресението).

Образът на падналия ангел - във Властелина това е Саурон, докато Саруман е Антихристът (човекът, който съзнателно се подчинява на волята на Сатана и придобива необикновена власт, само за да бъде низвергнат с господаря си след последната битка). Битката за средната земя, от своя страна, с всичките си перипетии, също може да бъде тълкувана (включително и до някои поразителни детайли) с историята за Армагедон от Откровение на св. Иоан.

И пак, дано се намери някои по-сведущ богослов да проведе тези аналогии последователно и аргументирано.

поздрави