Не виждам защо се ядоваш.

Ще ти отговоря по реда на въпросите ти.

1. В света на Толкин съществува строга йерархическа система, тоест всяка раса знае своето място в нея. Елфите са най-отгоре, после са джуджетата и хората и така нататък. Това в никакъв случай не прави следващите раси (хобитите например) низши или пък незаслужаващи уважение. Напротив, за всеки има място в средната земя, което Еру е отредил. И точно тук е отговора- отделните аси знаят къде се намират.

2. Историята доказва с факти, че е имало смесване на расите на хора и елфи.

3. Елф и джудже. Колкото и глупаво да звучи на пръв прочит, един мъничък анализ дава съвсем добро обяснение.
Като за начало елфите са творение на Еру, а джуджетата на Ауле. В Силмарилион Толкин пише, че това е причината елфи и джуджета винаги да са странели (е, на практика далеч не винаги), но и да бъдат много различни.
Второ, прекомерното самочувствие на елфите понякога. Те знаят че в йерархическата система са най-отгоре, напълно заслужено, но може би малко се възгордяват от това. За пример- Берен и Лутиен. Берен е достоен колкото принцовете на нолдорите по делата си, но Тингол не приема това.
Но да се върнем към Джуджета и елфи.
Женските джужета са нещо, за което изобщо не е говорено много (ако въобще е). Те са един далечен фон и само ако се замисли човек ще се зачуди кои са. На практика от общото впечатление излиза, че елфическите девойки би трябвало, ако желаят, да се събират с джуджета. На мен не ми звучи хубаво :/ А и какво потомство ще имат? Отново казвам, тези две раси са ннай-коренно различаващи се от всички в Арда и не ги свързва абсолютно нищо. Ако елфите и ората, хората и джуджетата, хората и хобитите си приличат дори малко, то елфите нямат нищо общо с джуджетата).

Май това изчерпва темата.

3. Човек джудже.

Принципно за да са съвнместими две нации те трябва да имат общи обичаи, начин на живот. Джуджетата твърде се отличават от хората в това отношение. Те са се пробудили, когато още е нямало слънце и луна, живеели са в мрака и за тях той не е страшен. Техният дом са планините, искат д научават все нови и нови неща, но не винаги ги споделят с другите. Докато хората никога не биха могли да възприемат техните разбирания и да се приобщят към тях. Същото се отнася и до джуджетата.

Хората са подобни в много отношения на елфите. Макар и да го няма елфическия блясък в очите им, те се възприемат като раса, може би малко по-неука и не тъй величествена, но сходна на тази на елфите. През Първата епоха на света хора и елфи са се сражавали достатъчно пъти заедно. Но аз не се сещам джуджетата да са участвали някоя от великите битки (говоря само за първата и втората епоха). Тоест, хората нямат причини, които да ги подтикват да търсят дружба с джуджетата. А те на свой ред са консервативни към останалите същества.

4. Човек хобит.

Тук ще бъда съвсем кратка. Човеците не са свързани изобщо с хобитите. Макар че в предишни епохи Ериадор е бил заселен с елфи, през третата епоха, когато се заселват хобитите, те са съвсем малко, а и се крият от пришълци. Огромна част от хората на юг (а и не чак толкова) изобщо не знаят дали хобити съществуват. Това са същества от северните легенди, живеещи някъде далеч. В Гондор и Рохан (а и в Лориен ако става на въпрос) хората (елфите) ги оприличават на човешки деца, но в крайна сметка вярват, че те са някакви измислени герои.

Съдбата, развитието в доста отношения, придобиттаа мъдрост на джуджета, хора и елфи са преплетени през епохите. А хобитите са нещо съвсем отделно. С това елиминирам каквато и да е възможност за връзка на хобит с човек/джудже/елф. (та то си звучи абсурдно).

За заключение отново ще кажа- Толкин изгражда такава представа за своите раси- че са разделени, въпреки многото си контакти, че всяка раса има своето място, отредено от Еру, и то не бива да се прекрачва.



Flake:We don’t explain the lyrics to our songs- you hear them, you feel them...