Весела и честита Нова година на всички! Да си продължа снощната мисъл-вече на по-свежа глава:
Тезата ми за Еарендил като Изкупител в никакъв случай не се базира на търсене (под балрога-мумак-както би казала Страйдър) на задължителни паралели с Исус. СЪгласна съм, че обикновено! изкуплението и страданието вървят ръка за ръка (обаче това схващане не ни ли е наложено от християнския светоглед?). Бъдъмбич, знам, че за теб Еарендил не е направил нещо особено. И все пак от писаното в "Силмарилион" разбираме, че още докато си живее мирно и спокойно в Сирион, една от мечтите му е била да достигне до Безсъртните земи, за да измоли прошката на Валарите за народонаселението на Средна земя (е, на нас ни е ясно, че ако това стане-ще хвърчат глави в буквалния смисъл, ама как го виждате со кротце и со благо да се върне заблудената овца Мелкор в лоното на праведната вяра?). А когато стъпва на безсмъртните брегове изрича:
" - Освен мен никой не ще стъпи на този бряг, та да не си навлечем гнева
на Валарите. Върху себе си само ще поема тази заплаха и дано тъй помогна на
Двата народа".
Т.е. саможертвата му е факт дори само с този акт на доброволно и самосъзнателно обричане-обричане на една потенциална, но за него и останалите много вероятна заплаха. Не отричам саможертвата и на останалите-знайни и незнайни- екипажи, безследно изчезнали в търсенето на същите Безсмъртни земи. Но те, така да се каже, са подготвяли почвата за онзи, който единствен ще получи благословията на Великите. Помислете си каква щеше да бъде историята без Еарендил-нямаше най-малкото да го има Гил-Естел-един прекрасен, според мен, символ на надеждата, вярата и упованието; нямаше да я има и стъкленицата на Еарендил, разпръскваща светлина в мрака и сочеща пътя на уморения и отчаяния... Все прекрасна символика!
А относно присъдата на Валарите-съгласна съм, че тя не е наказание, не е и точно награда в буквалния смисъл. Всъщност тяхното решение ми се вижда доста йезуитско:хем се показват милостиви като не стоварват гнева си върху клетия смъртен, хем излизат от затрудненото положение " как да го оставим жив без да нарушим обещанието си простосмъртните да плащат с живота си, ако припарят при нас". Тук вторият аспект на жертвата на Еарендил е в това,че за него вече са отрязани всички пътища назад, той не може да се върне повече между елфи и люде в Отвъдните земи. А вечното пътешествие на Вингилот в никакъв случай не е наказание и никога не съм се изказвала в този смисъл (Бъдъмбич, поправи ме, ако греша). Изобщо не смятам и че има някакъв мегдан за паралел с Христовия кръст. В този смисъл Еарендил носи идеята за изкуплението в по-различен смисъл от християнското тълкуване. Тук нямаме страдание, издигнато в култ; нямаме жестоки физически мъчения в името на мисията. Но според мен чрез Еарендил Толкин прокарва една по-различна (поне от християнската парадигма) идея за изкуплението-не непременно свързано с лично страдание. А и в известен смисъл Еарендил като посланик на елфи и хора, като фигура-символ носи в себе си цялото страдание на обитателите на Средна земя. И последно, че се чудя вече как ме изтрайвате: Рох, не съм съгласна, че, за разлика от Исус, Еарендил спасява себе си. Той не тръгва на път с идеята за лично спасение (или това на синовете му), а пак ще повторя-не смятам, че възприема съдбата си точно като награда. А като Утринната и Вечерната звезда той става символ на надеждата, за която споменах преди малко, символ на светлината, която разпръсква мрака. И при това не съвсем абстрактен символ- светлината на Еарендил помага на Фродо и Сам в битката им с Корубана.
За финал много се извинявам, ако съм се изприказвала малко несвързано.