Съжалявам, че чак сега се включвам, но досега бърках манджи-все пак навечерието на 2005-а е и съвестно си изпълнявам женските задължения. (Свобода! Равенство! (за жените!) И ъ-ъ-ъ... сочна червена ябълка! (това за мен!)
Бъдъмбич, съжалявам, ако на онази сказка за християнството не съм успяла да се изразя като хората, но далеч съм от мисълта да правя директни аналогии между Христос и Еарендил (още повече всички знаем, че Професорът е имал известна непоносимост към алегориите). Идеята ми беше да проследя (както мога) как осн.християнски догми, ценности и образи присъстват в Толкиновия свят с изричната уговорка, че този свят не е нито християнски, нито езически, а съвсем самостоятелна вселена или ако предпочитате- една предхристиянска митология. Една от тезите ми беше как мотивът за страданието и изкуплението (чийто най-висш изразител в християнството е Исус) присъства в образа на Еарендил. А между другото, ти за Еарендил се заяде още на Аквалония!
Мисля че изчерпателно си изброила приликите между Христос и Еарендил. Относно спорните точки, за които и Рох добре си е оплела кошницата с аргументи :
1) Тезата за различните послания я приемам без много уговорки;
2) Това за трогването, страданието и "чистия старт" го виждам по по-различен начин. Исус съвсем не дава "чист старт" на хората със своето възнесение-след неговото разпване светът нито става по-добър, нито хората се покайват толкова (Факт са гоненията на неговите ученици-основоположници на бъдещата християнска религия, които траят чак докъм 4 век, когато Имп.Константин утвърждава християнството за официална религия). това за военнта помощ и трепането на Моргот горе-долу си е съвсем точно. Обаче не това е централното за мен. Основното е, че Христос и Еарендил се явяват символични фигури на идеята за спасението, саможертвата и изкуплението. Спасение-защото и двамата са Предопределените (Дъ Уан-както казва Морфей)-още от стари времена; хората (полу-в нашия случай с Мореплавателя) , дошли с мисия на този свят-да измолят прошката на Твореца за греховете на човечеството (и целокупното елфическо население). Естествено, Еарендил не е причината Валарите да простят на елфи+хора, но той в случая е именно това-предопределеният да донесе общото послание на горните и става ясно, че Великите са го очаквали. Фигура като Христос или Еарендил има в почти всички религии и митологии-това просто е нужната фигура, нужният спасител. Относно саможертвата-признавам без бой, че това наистина е спорен момент. Жертвата на Исус е безспорна донякъде, имайки предвид, че това е било неговото предназначение на този свят, затова се е родил (по-скоро да кажа превъплътил). Също като него Еарендил се възнася на небето и поне според мен не става много ясно дали е щастлив или примирен с този факт. Доколкото си спомням, човешкото у него го теглеше повече и от тази гледна точка едва ли плаването в небесните ширини докато свят светува е била детската му мечта. Но и не го приема в никакъв случай като наказание, но не е наказание и разпятието на Исус.
Ъ-ъ-ъ тук, ако мога, прекъсвам за малко, защото отивам на купон. Ще продължа с доводите си утре.
А на всички ви пожелавам весело посрещане на Новата година и не прекалявйте с алкохола, ей, че от сън и пиянство спомени няма.