Здрасти, Бъдъмб!

Да се свети пипалото ти, дясното, ти такава-онакава!

Има нещо, което недоразбирам в постановката :/

И то е следното:
Христос отправя послание как да живеем така, че да не трупнем още грехове, докато Еарендил носи послание как ще измрем, ако не слязат при нас ангели небесни.
Исус казва да се трогнем от собственото си битие, докато Еарендил казва на Валарите да се трогнат от нашето.
Исус казва, че ще поеме върху себе си страданието, за да е опростен греха, докато Еарендил иска Валарите просто да трепят Моргот.
Исус дава "чист старт" на хората - като ги оставя "чисти" и им казва как да живеят, за да останат такива, докато Еарендил иска военна помощ без морални ангажименти.

До тук аналогията "отива-казва" за носенето на послание не ми се вижда достатъчна. Не виждам много общо.
(Аз май съм си имунизирана срещу общи и далечни аналогии :/)

Освен това, обикалянето на Еарендил не е с цел да се прости на елфите. Валарите решават да им помогнат и да им позволят да се върнат в "царството небесно" преди още Еарендил да е избрал да сподели съдбата на Елвинг и да е качен на Вингилот (което му се случва, защото няма много голям избор как хем да не е в Аман, хем да не е в Средната земя, а не за да страда някой толкова много, че да изтрие срама от челото)


Изкуплението е нещо, което се преживява, и после, ако се спазват определени условия, няма последици от нещо извършено в миналото.
Изкуплението трябва да е съзнателно - да знаеш грешката и да кажеш, че ще изтърпиш еди-какво си, като така прекъснеш причинно-следствената връзка "минало деяние - бъдещи последствия".
Исус го прави - той избира да изтърпи, каквото изтърпява.
Еарендил, за да помогне, прави онова, което може, т.е. плава. И по една наследствена случайност успява - просто носейки кръвта на елфи и хора, валарите приемат, че молбата е дружна и от елфи и от хора.

Продължавам да не виждам особена връзка. Еарендил в никакъв случай не поема върху себе си каквото и да било, което не би му се случило иначе, само и само да изчисти нечия орис.

Той знае, че няма спасение за елфите в Средната земя (по времето, в което заминава, едва ли някой не е виждал накъде отиват нещата, и че няма никакъв шанс да се даде кой знае какъв отпор на Моргот). Той знае, че рано или късно ще се мре на едро. Тръгва от безизходица. При това - в голяма степен лична безизходица.
Докато Исус би могъл да си поживее доволно спокойно, вместо да избира да носи кръста на всички.
Исус жертва себе си, докато Еарендил спасява себе си.

Исус изстрадва изчистването на греха и казва на хората как да не допускат повече "лукавия", докато Еарендил кава на Валарите "Лукавия го махнете вие, че ние така и така не можем да му устоим".


Естел, кажи си доводите, защото явно пропускам нещо :/

Обичай съдбата си