Браво! Свалям ти шапка! Ти провокира мислене, задълбочаване, ОСЪЗНАВАНЕ.

Не мога да се съглася с теб по темата.
Защо при отделянето на Единственият Саурон е победен?Безкрайните цитати в темата вече дразнят, но е факт, че Пръстенът е затворил в себе си част от своя господар. Саурон е способен да мрази и същевременно да привлича с измамно очарование (вж. падението не Нуменор) т.е. може го и Пръстенът.За Единственият-толкова.

При Толкин са изключително редки изцяло "белите" и изцяло "черните" герои. В Арда всичко е в нюансите на сивото. Това е нейното очарование. Исилдур не е изключение. Той смята, че е способен да победи Пръстенът, както е надделял над господаря. Той е мъдър и в един момент преглъща гордостта си, опитва се да изостави Пръстенът. Арагорн ІІ не е в такъв пряк досег с Пръстенът и затова го отхвърля, но Исилдур се раздвоява, усеща влиянието на Пръстенът, затова се бои от него. И го желае страстно в същото време.

В Света на Толкин пръстенът е символ. Той е провокация към несъвършената човешка природа. Исилдур умира преди края на борбата между доброто и злото (в душата на човекът). Хепиендът е няколко епохи по-късно. И той не е окончателен. "Само Илуватар знае". Митологията на Толкин е с отворен край.

Усмивките са заразни.
Бъди преносител!