Много отдавна, преди дълги години, на Земята пристигнали първите извънземни същества, но никой не разбрал. Те били малки, толкова малки, че можели да си "приказват" дори с една отделна нервна клетка. Дълго време, още преди земното начало живеели на червената планета Марс и приели нейния цвят. Не отмервали времето, нямали нужда от храна или енергия, за да съществуват. Те били мисъл. Щом пристигнали на Земята, те потърсили друга мисъл... И намерили... Заживяли сред тази мисъл. Опитали се да я опознаят. Но тази мисъл не била като тяхната. Тя била пречупена, неистинна, отразена от криво огледало. В тази мисъл те открили парчета от своята мисъл. Но тези парчетата били преобърнати. Всичко било отзад-напред, високото там било ниско, а бялото било мрак. Опитали се те да променят мисълта, да я поправят... Опитали се да я върнат към своята истина, към първата и единствена истина. Но всеки път щом понечвали да го сторят земната мисъл ги отпъждала, изолирала ги, струпвала ги на куп и ги запращала далеч от себе си. Тъгували тогава те за родината си...
Земната мисъл доловила техния стон по МАРС... Отразила го с неприязън и ги отпратила още по-далеч от себе си, извън пределите на кутията, в която живеела. Обвивката на тази кутия мигом почервеняла, а земната мисъл неволно и неловко изпратила стона по изгубената родина към Гласа... И този стон бил една единствена дума, която отразена от
земната мисъл звучалa така... СРАМ.

___________________________

Та Рох, доколкото ми е известно не всичко, от което се срамуваме е неистинско. Кой знае- може би първоначално Теодред и Теоден са били едно и също, Дагор Дагорат се е казвал Дагорладска битка, а пръстенът Барахир е бил даден на Елронд....



Imagine...!

Редактирано от Seaborn на 14.10.04 02:09.