Е вярно е, ама в Билбо и елфите са пияндурници, а Гандалф яде като прасе, нали...

Освен това песничката е някаква брутално изчанчена, а Толкин казва, че е звучала ужасно, а те по скоро са крякали и грачели, отколкото да пеят, та не върви Финрод да я сбърка с елфическа и да я разпознава по езика. Ето я всъщност:

The goblins began to sing, or croak, keeping time with the flap of their flat feet on the stone, and shaking their prisoners as well.

Clap! Snap! the black crack!
Grip, grab! Pinch, nab!
And down down to Goblin-town
You go, my lad!

Clash, crash! Crush, smash!
Hammer and tongs! Knocker and gongs!
Pound, pound, far underground!
Ho, ho! my lad!

Swish, smack! Whip crack!
Batter and beat! Yammer and bleat!
Work, work! Nor dare to shirk,
While Goblins quaff, and Goblins laugh,
Round and round far underground
Below, my lad!

It sounded truly terrifying. The walls echoed to the clap, snap! and the crush, smash! and to the ugly laughter of their ho, ho! my lad! The general meaning of the song was only too plain; for now the goblins took out whips and whipped them with a swish, smack!


П.П. Ако ти трябва цитат от книгите на Толкин (на английски), thanks to sir Mordred, можеш да намериш тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите