Молитва - да. (Щях да напиша "заупокойна-не", но покоя си е пълен.)

Нормално е в живота на такова общество да си има периоди на повишена и понижена активност. Нормално е вторите за зачестяват.
Нормално и тъжно, ама какво да се прави.
Рано или късно нещата се изчерпват. Или имат нужда от промяна. Или от почивка.

Хора, ние сме си Ние все още, но си мълчим. Молитвата мисля, трябва да се насочи към съзнанието на обществото, не към "мястото" :)
Важно е да си се съзнаваме. И да се сещаме, без да се изморяваме взаимно.

И все пак, тъжно. Ти, Грахче доста направи, доста дълго ... време си е за такава тема, даже късно.

"И всички часовници тиктакат наобратно, когато ги гледаш само с едното око. Важното око."