Ето че дойде и времето да опишем как сме прекарали на въпросната хижа Тинтява :)) .

1. Кои бяхме- Сийборн, Бел, Манимал, Тим, Тин, Фея, Рох, Еру, Безценни, Крал, Мрак, Нения, Драгънфлай, Гимли, Мордред, Галадриел, Страйдър, Аданедел. Ако има изпуснати, сега е времето да се обаждат :))


2. Към 11.30 часа Тим, Тин, Сийборн и аз вече бяхме слезли от рейса и очаквахме Рох да доведе Страйдър, Фея, Бел и Манимал. Когато и те ни удостоиха с вниманието си започнахме едно приятно изкачване към хижата. По едно време и дъжд се опита да ни завали, но само успя да ни освежи. Сийборн и Манимал добре бяха наточили зъби в спор за това дали Моргот е готин герой или обратното. Както и да е, след час и половина бяхме в хижата, където Фея, Рох, СТрайдър и Бел вече се бяха настанили. До края на деня не се случи почти нищо интересно, освен че по някое време дотичкаха Безценното, Неия, Драгънфлай и Мрак, доста измокрени от дъжда. Мордред и Гимли също не бяха много сухи :-Р


3. Вечерта протече обичайно- Скиталеца се усамоти в едно тъмно кюше и се вживя като истински Арагорн. Останалите греехме ръце на камината, в която Еру запали едно чудесно, но доста често гаснещо огънче. За фон единодушно беше избран новия албум на Рамщайн "Рейзе рейзе" Laughing . Вечерта премина добре, по моя си гледна точка, стоплихме се до колкото беше възможно и се опитвахме да не обръщаме внимание на мизерията, която ни заобикаляше. Безценното и аз си избрахме що годе едно прилична стая, но явно не сме били достатъчно ясни като сме казали "Това е седма стая. Да не сте я припарили и окупирали".

Малко по-късно Мордред почетно предложи на всички един бокал, пълен с ароматно нещо, което определено се пире добре. Може би сега ще обясните символиката му? Wink

4. От тук нататък ще опиша главно моята версия за края на вечерта ;)) Към 2:30 часа Безценното решихме да се качим горе и да слушаме до ранни зори Рамщайн. Но... когато отворихме вратата на стаята си забелязахме едни Мраци да спят дълбоко в нея :((( Нямаше как да ги изритаме, за това временно се изнесохме в стаята на Бел Сийборн. Разбира се, първият от двамата много любезно ни изгони, когато се завърна и ние окончателно отидохме в десета стая и сложихме бележка да не бъдем успокоявани. И с всичкото нахалство, представете си, Белекуен след 15 мин поиска да му донесем минерална вода. Даже подкупи пробутваше- пръстенът на Барахи;Ррр. Няма да обсъждам невероятната чистота на нашата стая, липсата на чаршафи и Корубана, която лазеше напред назад по стената, защото би отнело твърде много време. Важното е че ние си пуснахме Рейзе рейзе и в продължение на 4 часа без прекъсване го слушахме. Разнообразие внесоха няколко келтски песнички. Признавам, май наистина вдигнахме много шум по едно време, но то е било само заради мизериите на сидиплеъра и бруталните преводи на песни на Рамщайн. Развратих се 8-)) Ама само който не ги е слушал 4 часа със слушалки в компанията на Безценни не знае какво е... На сутринта може малко да те боли всичко от смях, да си научил немски и да не знаеш колко е часа, обаче изживяването си струва.
Та станахме ние към 7, приготвихме се набързо и слязохме долу, където Манимал, Тим, Тин, Еру, сестрата на Страйдър и приятеля и също не си бяха лягали. До 30 мин. разбудихме и останалите и най-любезно им предложихме да слязат с нас пеша, но единственото което получихме като отговор беше поглед тип "Аве, вие шегуфата ли се нещо? "(Бел)
и "ние ще слезем с автобуса"(Тим). Това че не спахме цяла нощ не значеше че с Прешъс не горим от енергия! В крайна сметка в 8 и 15 ние заслизахме надолу без друга компания. Не знам как да опиша това което пропуснахте, мързели такива, но то беше приказно. Все едно бяхме в илюстрация на Джон Хоу или Алън Лий.
В крайна сметка, тананикайки си "Америка, Амеика..." стигнахме до долу в чудесно настроение, много доволни и щастливи. Та така.


5. И пето последно- едни от малкото записани бисери бяха:

"Сперманентен маркер"- Бел
Всъщност записано е само това. Прецених, че не желая да конфронтирам себе си и другите, за това следващия път ще вземем и Аластис.



Това е общо взето. Приемат се и други версии за прекарването на нощта

C'est la vie...