Аз си седях (типично) и се замислих (нетипично), че ми харесват онези, които емоционално са свързани с нещата, които обичам.

(Поради тази причина много ми липсваше стих за Фарамир :))))

Това обяснява защо така силно ми харесва "Не всякое злато сияе". Просто го свързвам с Бързоход. Изобщо не съм сигурна дали би ми направило такова впечатление, ако го извадя от контекста му.
Това стихче е сентенцията на цялата дунеданска надежда. За мен е като концентрат - действа бързо и безотказно, лошо е да го предозираш.


Подобна е причината да настръхвам от
Где ли е конят с ездача? Рогът засвирил къде е?
Где ли е бронята, шлемът, где ли косата се вее?
Той Толкин си го е казал: защото в мелодията има скрита мощ. А туй на мен ми действа повече като опиат, отколкото като концентрат. Тази мощ е нещо, което призовава да зарежеш всичкото благородство дето задължава, и да й се отдадеш и да я последваш.



Друга категория e "Щърбете чаши, пукайте чинии" :)))) Кой не се потапял в това състояние, а? Ако има такъв - марш веднага да наваксва!


А съвсем различно е с "Печално арфите звънят".
Тук нещата са малко наопаки - заради първите два реда захаресвах Гил-галад. И започнах да го оглеждам по-внимателно. И да ми харесва все повече и повече.


Но определено най-ми е на душа онзи откъс от Леитиан (не само заради това, че Фелагунд ми е много, ама много любим елф [а трябва да съм с по един пръст на всяка ръка, за да се каже, че любимите ми елфи не могат да се преброят на пръстите на едната ми ръка :)]:
Запял тогава песен за магия,
издайничество, подлост, тирания,
разкриване, измяна и покорство.
Финрод се люшнал, но в единоборство
отвърнал с песента си за упорство,
за съпротива, битка със свирепост,
за скрити тайни и могъща крепост,
за вярна клетва, свобода, спасение...

Това, уви, също не бих го оценила, ако не знаех за какво иде реч. Но след като съм на ясно с това какво означва "лик сменен с магическо умение", т.е. не си задавам излишни въпроси, мога да кажа, че "Запял тогава песен", заедно с "Не всякое злато", са онези, които ме вълнуват най-дълбоко, защото са свързани с нещата, които обичам при Толкин, и в които вярвам извън Толкин.

Ух. :)

Обичай съдбата си