Към това, което е написала Безценни ас ще добавя само

Гибелта на Гил-галад

Печално арфите звънят
за елфа светъл Гил-галад,
последният владетел жив
на край свободен и щастлив.

Бе дълъг неговият меч,
блестеше шлемът отдалеч;
звезди от нощния зенит
искряха в сребърният щит.

Но той замина и до днес
от него вече няма вест;
звездата му събори враг
в Мордор, където тегне мрак.



Песен за Дурин

Светът бе млад, върхът зелен
и Месецът неопетнен,
без име - камък, вир, треви
Дурин когато се яви.
Той имена им отреди,
пи млади изворни води;
той в Огледалното се взря
и сякъш перлен низ съдря
корона бледа от звезди
над образа му да трепти.

Светът бе чист, висок върхът
и още тачеше светът
крале могъщи в Гондолин
и Нарготронд; но пътят син
на Запад бе им отреден.
Светът бе чист в Дуринов ден.

Той беше крал със трон висок
в подземен каменен чертог
с таван от злато, сребрен под
и с руни над вълшебен вход.
Звезди, и слънце, и луна
дариха ясна светлина
в кристални лампи да блести
навън щом мракът се сгъсти.

Там чук напевно зазвъня,
длето дълбаеше стена;
ковяха там и меч, и щит;
миньор пробиваше гранит.
Берил, и перли, и опал,
и ризници от здрав метал,
топори броня, меч и шлем
там трупаха се ден след ден.

Народът му неуморим
със песен славеше Дурин,
разляха арфи нежен звън
и пееха тръби навън.

Светът е сив, върхът е стар,
в ковачницата няма жар;
не ще запее арфа пак-
Дурин лежи в гробовен мрак
далеч от светлина и шум
във Мория, във Хазад-дум.
Но и до днес блестят звезди
под Огледалните води-
короната сред мрака син
очаква и до днес Дурин.


На английски също звучат много хубаво, но ще стане доста дълъг пост ако ги сложа Пък и всички стихотворения са много хубави.

Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.