Интересна дискусия се вихри тук, но това, което ме притеснява, Амартиле, е че като че ли ти се иска предимно да ни убедиш в правотата си, а не да чуеш обратната гледна точка.

Е, аз ще се опитам възможно най-кратко и ясно да ти обясня какво мисля по въпроса, а ти ме извини, ако случайно съм недогледала някое твое изказване- четох старателно, но не се славя с особено голяма памет...

Та, за мен лично, Исилдур се е поддал на Пръстена. Не по начина, по който са се поддали другите, защото за всеки е различно.
Но самият факт, че отказва да го унищожи, съзнавайки прекрасно, че това е единственото решение и единственото сигурно действие, което ще ги оттърве от Саурон завинаги, за мен е красноречив.
Взема го просто като трофей? О, даа, той Пръстенът има тази подличка и хитричка способност да кара хората (и хобитите) да си намират какви ли не благовидни и достолепни причини да го задържат.

И нали помниш какво е казал, че и написал (да няма капка съмнение;)) Исилдур относно Пръстена:

Но самият аз не бих посмял да увредя този предмет - единствената хубост сред всички дела на Саурон. Безценен е той за мен, ако и да го заплащам с мъки превелики

Исилдур е пленен от Пръстена. Той не вижда злото в него, той не усеща злото, за него Пръстенът е безценна красота. За мен пък това е първият признак за падане под властта на Пръстена.
И съвсем не е нужно да направи нещо лошо или гадно или страховито, за да се докаже, че е във властта му. Самото нежелание да се раздели е вече достатъчно доказателство. Спомни си Билбо. И той не вършеше злини и не се промени кой знае колко. Но с каква мъка се раздели с него, а?

Ти казваш, че Исилдур е осъзнал, че трябва да даде Пръстена на Елронд. Прекрасно намерение от страна на дунеданеца. Обаче нали помниш, че и Фродо осъзнаваше, че трябва да го унищожи? И до последен дъх драпа към планината. Но в мига, в който трябваше да направи това, което е редно, той се отказа. Защото беше под влияние на Пръстена.
Кой може да каже какво щеше да направи Исилдур в Ломидол?
От намерението до осъществяването на целта има една голяяяяяяма крачка.
Затова аз не бих разглеждала като неоспоримо доказателство тръгването на Исилдур към Ломидол. То е признак за добро намерение и показва, че Пръстенът не го е обсебил изцяло, но в никакъв случай, че въобще не му влияе.

И за накрая ще ти дам един цитат от любимата ти глава:))))


И ненадейно усетил, че Пръстенът е изчезнал. Случайно, или не чак тъй случайно, бил се изплъзнал от пръста му и потънал там, где нямало надежда да го открие отново. Обзело го толкоз непоносимо чувство на загуба, че изпървом прекратил борбата и бил готов да се удави. Ала мъката изчезнала също тъй бързо, както била налетяла. С нея отминала и болката. Непоносим товар сякаш паднал от раменете му.

Ако Исилдур не е бил повлиян изобщо от Пръстена, защо усеща "непоносимо чувство на загуба" след изчезването му?!....

Dream until your dreams come true