Така, след като явно нямате намерение да проведем последователна дискусия ми остава само да си изпиша цялата теория и толкоз...Жалко, че така се получава ето:

ИСИЛДУР И ЕДИНСТВЕНИЯ


Исилдур, син на Елендил низвергва Саурон и отрязва единствения пръстен от ръката му. В този миг, той постъпва глупаво, защото от гордост и самоувереност взима пръстена със себе си, като не се вслушва в съвета на Елронд и Кирдан. (От една страна, той е неосъществим) :

-----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Ала малцина забелязаха що стори Исилдур. Той единствен стоеше до баща си в оная сетна борба на живот и смърт, а край Гил-галад бяхме само Кирдан и аз. Но Исилдур не послуша съвета ни. "Ще го взема като кръвен откуп за баща си и брат си" - каза той; и щем или не щем, той го прибави към съкровищата си.” (Съвета на Елронд)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------

За пръв път пръстена му причинява болка:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Горещ бе той изпървом, когато го взех, горещ като жарава и обгори ръката ми, та не вярвам някога да се освободя от болката в нея. Ала сега, когато пиша тия слова, той е изстинал и сякаш се свива, ако и да не губи ни красота, ни форма. “
----------------------------------------------------------------------------------------------------

След това Исилдур тръгва на север, като първоначално е смятал да отнесе пръстена в съкровищниците на северното кралство.

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Сега Великият Пръстен ще замине към съкровищниците на Северното
Кралство, ала записите за него ще останат в Гондор, където живеят и
наследниците на Елендил, та да не идва време, когато да избледнее споменът
за великите събития.”
----------------------------------------------------------------------------------------------------

За пръстена казва:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Но самият аз не бих посмял да увредя този предмет - единствената хубост сред всички дела на Саурон. Безценен е той за мен, ако и да го заплащам с мъки превелики.”
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е естествено така, пръстенът е прекрасен, както виждаме и в “Сянка от Миналото”:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Фродо отново извади пръстена от джоба си и го погледна. Сега той
изглеждаше гладък, без никакъв белег или надпис - прекрасно, чисто злато.
Фродо си помисли колко богат и прелестен е цветът му, как съвършено е
заоблен. Възхитителна скъпоценна вещ.”
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Освен това, за Илисдур този пръстен е нещо повече от просто бижу. Той е символ за победата над Саурон и честта на баща му и брат му.

В последствие обаче, още докато е в Гондор, той е разбрал, че не може да подчини пръстена на властта си. Опитал е без съмнение, но пръстенът му е причинявал невероятна болка. (Отхвърлял го е) Исилдур се е плашел да го докосне и го е носил в кесийка около врата си. Когато тръгва на север, той най-сетне усмирява гордостта си и решава да предаде пръстена в ръцете на пазителите на трите.

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Когато накрая решил, че вече вече може да се завърне в своето
кралство, обзело го нетърпение и пожелал най-напред да мине през Имладрис; защото там бил оставил съпругата и най-малкия си син<3>, а освен туй срочно му трябвал съвет от Елронд” (Тук смятам, че е щял да му иска съвет именно за пръстена)
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Той осъзнава, че няма силата да се пребори с него и го казва и на Елендур:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“Настанало затишие, през което най-зорките Дунедаини различили, че орките затягат обръча крадешком, стъпка по стъпка. Елендур пристъпил към баща си, който стоял самотен и мрачен, сякаш потънал в размисъл.
- Атариния_ - запитал той, - що ще речеш за онази мощ, която би сплашила тия гнусни твари и би им повелила да ти се подчинят? Нима тя не ще ни помогне?
- Уви, не, сения_. Не мога да я използвам. Боя се от болката да я докосна. А и още не съм сбрал сила да я подчиня на своята воля. Вече добре се познавам, та знам, че някой друг е потребен, по-могъщ от мен. Гордостта ми отмина. Мястото й е при Пазителите на Трите.”(Елронд, Кирдан, Галадриел)
----------------------------------------------------------------------------------------------------

След това следва:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
- Кралю мой - рекъл Елендур, - Кирион е мъртъв и Аратан скоро ще го
последва. Твоят последен съветник трябва да препоръча, не, да повели, както
ти преди малко повели на Охтар. Бягай! Вземи своя товар и на всяка цена го
отнеси при Пазителите - дори и с цената да изоставиш своите люде и мен!
- Кралски сине - отвърнал Исилдур, - знаех, че тъй ще трябва да сторя;
но се боях от болката. А и не можех да тръгна без твое разрешение. Прости
ми за гордостта, що ти донесе тая съдба - бележка 24”
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Бележка 24 от "Недовършени Предания" гласи:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
"24. Става дума за гордостта, която го е накарала да задържи Пръстена
въпреки съвета на Елронд и Кирдан да го унищожи в пламъците на Ородруин, както е описано в "Задругата на Пръстена" (книга 2, глава 2) и "За Всевластните Пръстени" ("Силмарилион, стр. 382). - Кристофър Толкин"
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Дори и сина на Толкин посочва гордостта на Исилдур, като причината да задържи пръстена.

Тук Исилдур отново се разкайва за гордостта си. Вече се надявам че е ясно защо взима пръстена...Освен това аз си мисля, че тази болка, за която говори в случая е символ не само на болката причинена му от пръстена, но и на болката да изостави хората и синовете си назад.

----------------------------------------------------------------------------------------------------
"Исилдур се отправил на запад и като измъкнал Пръстена, който висял в
кесийка на тънка верижка около шията му, сложил го на пръста си с болезнен
вик и повече никой не го видял в Средната земя"
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Ето я отново болката, която Исилдур изпитва при досега си с пръстена. После следва:

----------------------------------------------------------------------------------------------------
"А за Исилдур казват, че много страдал от мъки телесни и душевни, ала
най-напред бягал вихрено като елен пред глутница псета, додето стигнал
дъното на долината."
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Цялата участ на Исилдур се върти именно около тази пословична, глупава постъпка, която извършва на склона на Ородруин. Тук е редно да се спомене, че Исилдур и неговата гордост са не друго, а средство чрез което пръстена да бъде пренесен през годините, за да може да достигне в крайна сметка до края на третата епоха. Исилдур е изкупителната жертва, този който трябва да изиграе “отрицателната роля”, за да може пръстенът да бъде съхранен. Именно затова наричат пръстена - "злото на Исилдур".

Спорен въпрос е дали Исилдур наистина е щял да даде пръстена на пазителите, но без съмнение той именно това е възнамерявал. Тук много хора са хващат за думите на Гандалф, че пазителя на единствения никога не го изоставя...Аз лично мисля, че в случая пръстена би се оставил да бъде предаден в ръцете на пазителите. Тях той е щял с удоволствие да поквари. А и те са били доста по-могъщи и с доста по-голям потенциял от Исилудр. (да бъдат покварени).

Трябва да е ясно, че пръстенът без никакъв проблем е можел да поквари и самия Исилдур (него, както и всеки друг - без Бомбадил). Работата е там, че самия пръстен не е искал, защото е мразел Исилдур. Болката е израз на тази омраза. Нея я няма при никой друг. Злото на пръстена не може да се разпространява без той да бъде използван, а той не иска да бъде докосван от Исилдур. Ето защо пръстенът решава да напусне Исилдур. Защото докато е в него смисълът на самия пръстен се губи.

Идва момента с реката.

----------------------------------------------------------------------------------------------------
“И ненадейно усетил, че Пръстенът е изчезнал.
Случайно, или не чак тъй случайно, бил се изплъзнал от пръста му и потънал
там, где нямало надежда да го открие отново. Обзело го толкоз непоносимо
чувство на загуба, че изпървом прекратил борбата и бил готов да се удави.
Ала мъката изчезнала също тъй бързо, както била налетяла. С нея отминала и
болката.”
----------------------------------------------------------------------------------------------------

Исилдур се хвърля в нея и докато плува пръстенът се изплъзва от ръката му. В този момент се казва, че той изпитал силно чувство за загуба и му се приискало да се удави, но се увладял. Най-широко разпространеното тълкувание е, че пръстена го бил обладал и той не искал да живее без него. Глупости...Спомнете си Ам-Гъл...когато той губи пръстена той се втурва да го търси. Ако Исилдур е бил обсебен от единствения, той въпреки всичко би се опитал да го намери по дъното. (Ам-Гъл го търси в цялата средна земя)

Важно е да се отбележи, че в този момент пръстенът е всичко за Исилдур. Неговата любов и неговото проклятие. Пръстенът му причинява болка. Заради пръстена загиват синовете му (без един). Самия Исилдур ги изоставя в беда, на сигурна смърт само и само да успее да спаси това нещо, което толкова мрази. Освен това, както казх и по-горе този пръстен има и невероятна символична стойност за самия Исилдур. Този пръстен е символ на всичко, постигнато от него, на неговата победа.

В следващия момент това нещо изчезва и се оказва, че всичките му дела се оказват напразни и носят след себе си само злини. Защото те всички са насочени към запазването на пръстена и неговото сигурно съхранение (при пазителите). Спомнете си, че дори и самия Турин се самоубива, когато осъзнава, че носи на света и другите само зло, когато се опитва да прави добро. Исилдур до последния си дъх е смятал, че всичко, което прави е в името на доброто, но пръстенът го изиграва и го обрича на смърт, като по този начин отмъщава за господаря си.

Поклон пред Исилдур! Този, който заслужава далеч повече уважение, почит и любов, отколкото му отдават 90% от феновете на Толкин.

Суша, суша, че киша...