Излагаш много интересна теза.
Ако разбирам правилно, ти мислиш, че двата мотива на Исилдур да задържи Пръстена са:
1. естетически (смята го за красив)
2. чувството, че е в правото си (пръстенът като откуп).

Ако наистина това е била идеята на Толкин, аз не съм много съгласна, че тя се връзва добре с цялостната концепция за това какво е важно и какво е добро в света, нито с характера на персонажите.

По въпроса за красотата. Красив ли е наистина този пръстен? Как изглежда той, можеш ли да си представиш? Една златна халка. Да речем, с идеално гладки стени. Да речем, от най-качествена проба злато. Но толкова - халка. Такава, която женените сред нас носят на пръста си. Красиво, доколкото е просто и символично, но в никакъв случай някакъв уникален с красотата си предмет (не мога да допусна, че Единственият е първата изобретена халка в Арда).
Защо тогава му се струва красив - на Исилдур, на Боромир, на Билбо и Фродо (както отбеляза Eowyn_) и изобщо на всички, които го видят?
Според мен това е оня тип красота, който в нашия свят наричаме "дяволска". Красотата, която служи, за да примамва и изкушава; която е прикритие на нещо зло. Трябва човек да се абстрахира от тая красота и да не гледа с очите си, а със здравия си разум, иначе е загубен. Това е красота, която се опитва да покори човека. Както красотата на сирените в античната митология (и прекрасните им песни); както на самодивите в българския фолклор; както на ред други фолклорни същества (вкл. елфите в западноевропейския фолкор, ама да не ставам досадна с тях) - т.е. красота, която е "куха" отвътре, която "не е добра" и която има точно силата (и целта) да се "домогва" до нашите съзнания и да ги замъглява и подчинява на себе си...
Припомни си, че Саурон е master of disguise. Точно такава е тактиката му, когато живее сред Нуменорците. Медените слова, красивият външен вид, излъчващ добронамереност - всичко това му дава възможност да спечели сърцата и умовете им на своя страна. Саурон ги разбира тия неща, дава си сметка, че може да влияе чрез естетическите възприятия на хората; разбира какво те приемат за красиво и умее да го прави, за да си постига целите. Пръстенът е негово творение; силата му да изглежда красив е заложена в него и със сигурност е израз тъкмо на тая Сауронова воля и на това му умение. Не мога да приема, че той наистина просто е обективно красив. Ако тази златна халка нямаше "магически свойства" и не беше сътворена от Саурон, на никого нямаше да му се струва чак толкова специална на външен вид.

По втора точка - правото на кръвен откуп като мотив да задържи Пръстена. Ако вярваш в това, то аз мисля, че трябва да се съгласиш, че Исилдур е глупав. В най-добрия случай - не глупав, а жертва на една култура и едно възпитание, според което от правото на отмъщение няма нищо по-важно на света. Не знам Толкин да е развивал някъде теза за тъкмо такава скала на ценности, според която ценността "право на отмъщение" да стои най-отгоре. Исилдур знае, че това е най-мощното оръжие на врага му. В Средновековна Европа всеки воин би задържал това. Но Арда не е средновековна в толкова много отношения; не смятам, че и тук е. Исилдур си дава сметка, че пръстенът е потенциално опасен (след като е тръгнал да го дава в Ломидол на съхранение). Значи нито е глупав, нито е толкова отдаден на идеята да задържи този откуп за себе си на всяка цена. Даването в Ломидол би означавало признание, че това е предмет отвъд силата на Исилдур да се оправи с него (израз на това е и болката на Исилдур, когато го докосва) - а това е отричане от правото на кръвен откуп (има едно извечно правило, според което човек може да притежава само това, което е достоен да притежава, т.е. притежанията не могат да надхвърлят силата ни да ги задържим и използваме. Ако я надхвърлят, значи те не са наши притежания). Освен това откупът трябва да съответства по размер на причинената щета, и по този параграф също няма баланс - Пръстенът не е толкова важен, колкото са 2 живота за Исилдур, а много, много повече. Няма съответствие в ценността, значи такъв откуп не може да бъде задържан - прекалено е голям. Когато Исилдур осъзнава това, не може повече да пази този откуп за себе си. Защо тогава не може да го унищожи, а иска да го даде на съхранение? Не виждам друг мотив освен силата на Пръстена да манипулира волята на този, в чиято власт се намира, грижейки се най-вече за собствената си безопасност.

a wee little girl with a can of gasoline