|
|
| Тема |
 Върви си Артано ... |
|
| Автор |
Гpaxчe (giddy thing) |
|
| Публикувано | 31.08.04 15:17 |
|
|
|
Когато Мелкор се прибра зад стените на Ангбанд и орките довлякоха тялото на Финголфин, една висока черна фигура ги посрещна в двора, подавайки на Черния вала жезъла му.
- Знам, че погледът ти е изпълнен със съжаление – прошепна Мелкор – но не си струва!
- Не е Господарю – отговори шепнешком другия – не е...
Час по-късно гласовете им се носеха с вятъра свистящ между колоните на Тронната зала.
- Никога не съм си представял, че ще бъда толкова жалък... толкова смешен!
- Справихте се господарю, не се тревожете.
- Мразя да ме утешаваш! Говори ми нормално! – изрева Мелкор.
Артано отстъпи съвсем леко назад, но гласът му остана все така спокоен.
- Той е мъртъв. Това е важното...
Мелкор разкопча и отметна наметалото си на облегалката на трона. След което освободи закопчалките и бавно свали шлема от главата си.
Отдолу се показа слабо, много бяло, остро лице с големи скули и широка брадичка. Лице, което би било красиво ако не бяха гнойните язви покрили бузите и носа му а на местото на черните дупки все още стояха двете сини очи.
- Виждах го – каза той- но твърде размазано за да го улуча като се движи.
- Не трябва да се биеш – отговори Артано оглеждайки засъхналата по краката му кръв – не е нужно. Можех спокойно да го застрелям отгоре.
- Прекрати този разговор незабавно – гласът на Мелкор отново прогърмя из залата – ти нищо не разбираш от чест и достойнство за да ми даваш съвети!
- Да - отговори машинално Артано усещайки някакъв студен повей по гърба си. – аз не разбирам от чест, но ти очевидно не разбираш, че това не е разумно! Не може да рискуваш по този начин! Не и сега!
- Искаш да ми напомниш, че слаб и смешен, това целиш нали – изрева Мелкор и скочи от трона – Вън! Вън!
- Няма да изляза – стиснал зъби изсъска Артано – този път не. Знаеш ли изобщо защо съм тук сега? Защото АЗ отговарям за Ангбанд! Отговарям и за теб, докато си в тази крепост. И не ми е все едно какво ще стане с нея! Нито с теб! Престани да даваш от себе си за каузи, които не си струват!
Мелкор бавно седна обратно на трона. Личеше че слушаше с интерес това, което майа говореше:
- Означава ли това – поемайки си дъх продължи Артано- че ти ще излизаш да се биеш със всеки глупав паршив елф, който реши да мине наоколо и реши да крещи простотии пред крепостната стена?
- Той не е случаен елф! Той е...
- Мелкор, чуй ме ... всички елфи са еднакви, независимо от титлите им. Няма никаква причина да се церемониш с тях повече отколкото с кучетата си. За неговата наглост трябваше да го оставиш на орките, да му изкормят червата!
Меркор сякаш се усмихна кисело и каза:
- Артано, що за чудо си ти. Не преставаш да ме изумяваш. Нямаш капка уважение към традицията, към кодекса. Към нищо! Ти би хвърлил на вълците всеки, само защото не се вписва в плановете ти.
- Да – кимна Артано- но ти ме взе да куче, нали Мелкор? Да ти събирам стадото и да ти пазя къщата. Е, аз съм куче – имам уважение само към Господаря си. Живея за да ти служа! Какво повече искаш от мен?
Черните дупки на лицето на Мелкор се обърнаха към Артано, ръката му се протегна към рамото на майа.
- Нищо освен да ме оставиш на мира. А ти какво искаш от мен?
- Да не се самоубиваш.
- Ти знаеш , че не мога да умра!
- А ти знаеш, че тялото ти се разпада и ако не престанеш няма да има разлика дали си жив или умрял!
Последва неловко мълчание, свитите устни на Мелкор леко потреперваха. Артано бе впил изпитателният си поглед в лицето му, но това, което видя на него бе само огромна скръб. И ни следа от разбирането, което толкова очакваше.
- Върви си Артано, няма какво повече да говорим... – каза тихо Мелкор и се заслуша в отдалечаващият се шум на широките му крачки.
дамугонасигнатура
| |
| |
| 
|
|
