В опит да си доизясня мнението, ще направя един схематичен паралел.

Представи си, че стоиш на ръба на пропаст.
Някаква огромна притегателна сила те изкушава да се хвърлиш от пропастта.
Ти се хвърляш. Знаеш, че така неминуемо ще умреш, но изкушението е твърде силно (между другото, стоял ли си на ръба на дълбока пропаст?... мен лично дълбините винаги ме изкушават по тоя начин, затова не обичам много много да се качвам нависоко).
Та така, поддаваш се на изкушението и се хвърляш - не си луд, не си обсебен, хвърляш се по собствената си воля, която е изкушена.
В този момент НЕ СИ мъртъв, нали така?

Както си летиш надолу, оттам минава Гуаихир и ти падаш на гърба му
Преминаването на Гуаихир, което не си предвидил, те спасява да не станеш мъртъв.

--

Сега замени "мъртъв" със "зъл" и ще разбереш какво според мен се случва с Фродо.

Относно покаянието: при същия паралел, покаяние бихме имали, ако паднеш и се размажеш на дъното, след което се завърнеш от мъртвите.
Ако мине Гуаихир и те спаси предварително от (признавам, сигурна) смърт, тогава за покаяние не можем да говорим.

a wee little girl with a can of gasoline