|
Скоро се разхождах на площад Славейков и видях една книга на Астрид Лингрен. Казва се "Мили Мой Мио". Изведнъж нещо сякаш ме удари по главата и си спомних, че това беше най-любимата ми книга като дете. Бях я забравил съвсем, бях забравил за какво беше дори, но не бях забравил колко обичах тази книга като малък. Затова си я купих. И я прочетох пак 10-12 години по-късно. И останах абсолютно поразен! Невъзможно е да изброя всички хубости в настроението, в героите, в заряда! Но е наистина странно колко искрено, невинно по детски и красиво е написана книгата. Хрумна ми, а сега вече съм сигурен, че тази книга е била най-добрата подготовка, която едно дете може да има преди да се запознае с Толкин, за да го обикне после. Сигурен съм, че който е чел тази книга като малък и я е харесал е сигурен бъдещ фен на Толкин. Досега много пъти говорихме за първите ни срещи с творчеството на Толкин (за справка ), но не помня да сме говорили какви предпоставки сме имали в главите си да харесаме Властелина (например) преди още да я прочетем. Дали е нещо заложено от родителите ни, от начина по който са ни възпитавали?. Дали е естествено продължение на вълшебното зрънце, което се е зародило в нас от детските приказки или е нещо дадено на човек ей така, изначално и необяснимо? Вие ми кажете, може би се отплеснах малко, но мисля, че това отива малко по-далеч (или поне по-встрани) от една обикновенна "аналогии" тема.
_______________________________
Сега малко за книгата и малко аналогийки. Става въпрос за едно малко момче, което в началото живее при студените си леля и чичо (приликата с един мой нелюбим съвременен герой е много явна, чудех се дали да не се превърна в един reverse Келеборн и да ги "подразня" малко в ХП клуба, но се отказах). Един ден той разбира, че е принц от Земята накрай света. Както пише и на гърба на самата книга момчето намира там любящ баща (кралят), верен приятел, чудесен бял кон и т.н. Но и там доброто и злото са в тежка битка и принцът трябва да се изправи срещу зловещия принц Като с десница от желязо (едно време е загубил ръката си и сега е желязна- нещо да се сещате?) и сърце от камък (чието име буди луд страх и други лоши феномени само при споменаването му). Та Мио, заедно с приятеля си Юм-Юм трябва да отиде в Земята отвъд и да се пребори с рицаря Като. Преди да влезе в Земята отвъд той броди сред прекрасни градини, чудни гори и ливади и е щастлив. След като влиза в черната страна става много интересно. Влизат в една черна страна и следващото са цитати:
"...се издигаше голям черен замък. В него светеше един-единствен прозорец. И той, този прозорец приличаше на зловещо око- ужасяващо, противно черно око, което се взира втренчено в нощта и не вещае нищо добро."
Сега описанието на злия рицар Като и залата му. Спокойно може да замените "Като" с един друг наш любим злодей:
"Имаше една зала в замъка на рицаря Като, в която въздухът беше пропит от зъл дух. Защото това беше залата, в която Като седеше денонощно и замисляше своите злини. Денонощно, без отдих и почивка, той седеше там, замисляше злини и въздухът така се бе пропил от злобата му, че вътре не се дишаше. Злият дух се просмукваше и навън, погубваше всичко красиво и всичко живо наоколо- съсипваше зелените листа, цветята, меката тревица, забулваше коварно слънцето, тъй че никога не се съмваше истински, а всичко тънеше в мрак и нещо като полумрак.Нищо чудно, че прозорецът на тази зала светеше като зловещо око. Прозорецът излъчваше злобата на рицаря Като, който седеше в залата и замисляше злини."
След края на Като познайте какво става:
"...се разнесе трясък, трясък, от който земята потрепери. Той идеше от замъка на рицаря Като, който се срути и се превърна в огромна камара камъни."
Нашите двама герои ги преследват черни съгледвачи с качулки, които:
"...изглеждаха от черни по-черни и от страшни по-страшни и сред зловещата сивкава дерзгавина и безчетните мъртви дървета, а черните им коне лудо въртяха глави и тъпчеха земята.
Търсят си меч, която намират "при Майстора Ковач в най-дълбоката пещера в най-черната планина".
Мечът се казва Огньо и "проблесна в ръката му като пламък".
Когато огладнеят нашите герои ядат от "хляба за гладни гърла", който ги кара да се чувстват "сити, силни и едва ли не радостни" щом го изядат.
Двамата герои се изгубват един от друг и подобно на Фродо на Кирит Унгол, Мио започва да си подсвирва с една дървена свирка, за да го чуе приятеля му.
и т.н.....
_________________________________________
Най-интерсното е, че книгата е издадена през 1954, сиреч в една година с Властелина. И е получила Немската награда за най-добра детска книга. Аз лично ви я препоръчвам горещо. Чете се за 1-2 дни.
И за последно, че се отплеснах предлагам кратка програма за манипулирано възпитание на децата с добри намерения и имащо за крайна цел да се събудят в някой слънчев ден осъзнати (или не) Толкинистчета :
Възраст 0-2 - Всяка вечер, когато заспи да му се повтаря поне по час: "Толкин е велик, Толкин е велик..." и разбира се някой и друг я мордорски, я синдаринов лаф. С две думи ако детето ви проговори за първи път с Бурзум или Меллон нещата са обещаващи. При прохождането задължително да се постави реплика на Андурил или Жилото, но да се внимава!
Възраст 2-4 - Визуално въздействие с картини и рисунки на тема Толкин из цялата къща, тапети на руни и заклинания, кошарата да е с елфическа дърворезба и други подобни... Плашете го не с Торбалан, а с Углук да речем!
Възраст 4-8 - тук се дава воля на въображението им... Разказвате им приказки...
Възраст 8-11 - "Мили Мой Мио"...
Възраст 11-13 - "Хобитът"...
Възраст 13 + - "Властелинът" всяка година до 20, после през една...
Възраст осъзната - "Силмарилион" - по една глава на година, за да може да се запомни. И после пак...
и т.н...
Тук може да давате много идеи, аз го натраках ей така на бързо колкото да дам старт. А тази тема май стана малко миш-маш, но нищо...
Imagine...!
|
Преди Толкин... + "малко" Аналогийки
