"Да скърбят непрестанно, да бъдат само величествени, студени и горди. Иска ми се да вярвам, че са и весели, че има на какво да се радват, че могат да изразяват и друго, освен страдание и вечно съжаление по изгубеното."

Според мен няма нищо лошо в това да се радват, стига да не бяха изгубили толкова много- като се замисля, май няма народ в Средната земя, който да е изтърпял повече нещастия и мъки от елфите (и в частност- от Нолдорите). Просто радостта и невероятната скръб не си вървят ръка за ръка. Примерно няма нищо лошо Синдарите в Мраколес да си тананикат тъпи, но весели песнички, но това да го правят последните Елдари в Средната земя- не-е-е, поне на мен не ми се връзва нещо. Предполагам, че Толкин ги е направил (елфите в Ломидол) толкова жизнерадостни, защото "Хобит" е детска книжка, а едно дете просто не би могло да разбере скръбта на елфите. Та затова толкова се дразня на въпросната песничка- аз не съм дете, че да ме залъгват с весели елфи!


"Да си забелязал, че в "Хобит" Елронд не е представен като елф, а като "елфически приятел"? На мен ми беше много странно..."

Ъ-ъ-ъ. . . Какво искаш да кажеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите