"Изобщо - състоянието на елфите може и да не се променя по принцип за толкова малко (от тяхна гледна точка) време, но се променя, мисля, с промяна в средата им на живот. "


А какво се е променило в Ломидол, в промеждутъка на "Хобит" и "Властелинът на Пръстените"? Променил се е Гондор, променил се е донякъде Мордор, попроменил се е Исенгард, даже добрия стар Еребор се е променил. Но Ломидол не.


"На него не му се вижда правилно/логично/ те да бъдат толкова весели на фона на тъгата им, описана във "Властелинът". Права ли съм, Боромире?"

Донякъде. По- имах в предвид величието им в "Силмарилион", но не там е въпроса- в "Хобит", за разлика от всички други творби на Толкин елфите са представени точно като такива, за каквито ги мислят джуджетата- като лекомислени глупачета (айде, без да броим Елронд). А това не бива да е така- та в Ломидол са събрани последните от онези, що някога са се възправили срещу самия Моргот Бауглир и побеждавали мрачните войски на Ангбанд в унищожителните войни на Първата епоха, онези които в битките за Ерегион храбро се сражавали със зловещите пълчища на Саурон и успели, макар и с цената на много смърт да отблъснат Мрачния владетел от навеки опустошеното си кралство, онези които срещнали съдбата по склоновете на Ородруин, когато Елендил Задморски и Гил- галад надвили Саурон, плащайки за това с живота си, онези, които са наричани Чедата на Илуватар, онези, от които кралете на Нуменор векове наред черпили своята мъдрост. Има още много други примери, но мисля че схвана какво имам в предвид- не може тези елфи да бъдат представяни по

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бopoмиp на 21.07.04 20:06.