Мелиндорич, всичко, което ти казваш може наистина да се сведо до думите ти:
"просто не мога да си представя "Хобит" по по-сериозен начин".


Те тва е.

Всичко останало са само търсени оправдателни доказателства :)))



Абсолютно ме сърбят ръцете след тези ти думи:
"Разбираш ли - човек има нужда от приказките. Човек има нужда от "лековатия Хобит". Защото без този лек, светъл стил, в който е написан той, читателят не би бил толкова запленен."

От къде пък знаеш дали не би бил запленен? Ти предполагаш, че ако Толкин бе написал тази книга по-различно, ти би бърчила нос? Съмнявам се, пиле! Ама мнооо се съмнявам :)))))


А туй пък:
"Замислял ли си се, че Толкин може да е искал да покаже, че неговият свят не е само тъга, безнадеждност, тегло и мъка?"
Отдавна им се точа аз на тия приказки. Някак си тръпки (абе нещо като нетърпелив сърбеж по възглавничките на пръстите, винаги завършващо с мощно тупване с дясното кутре) ме облазват.
Ама как така?! Само аз ли съм идиот?
Какво ми е сбърканото, че не виждам във Властелина само "тъга, безнадеждност, тегло и мъка"?!
Защо, мойта кожа _за_психоаналитик_о_плачеща_, вижда всички други краски на човешките емоции и обществени състояния там?
Защо за мен тази книга е светла, ддп!
Какъв е този хор за само мракскръбужасбезизходицамъкамъкамъкаааааа!

(туп! дясното кутре)


(отваря пакет солети в опит да си запуши устата, па белким млъкне)



Всъщност, май нещо недоразбираш Дурин, и се отвличате в може би недотам смислено носене на води от отдалечени и мътни кладенци.

Нали знаеш:
Толкин сказал: Лет ит би Хобит!
Фен сказал: Лет ит би чтото другое! Как можно скорее и побольше!

/Да ми простят българският, английският и руският, владеенето ми на които намалява в този ред/


Ти наистина ли нямаш нещо от всички неща, излязли с фамилия "Толкин", което да ти се иска да бе по-така? По-обстойно, по-кратко, по-елфическо, по-намсиквоси?

Обичай съдбата си