Драги Дурин, не мога да не кажа какво мисля аз по въпроса за сериозността на "Властелинът" и "детското звучене" на "Хобит".


"Властелинът" е разказ за големи злини, за гоелми войни И много смърт. За страх, за ужас, за велики подвизи и велики опасности. "Властелинът" е предназначен да бъде мрачен и сериозен.


"Хобит", от своя страна, е като детска приказка. Именно приказка: за едно приключение, за весели премеждия, весели другари.


В общи линии единственото сериозно нещо в "Хобит" е Войната на Петте Армии. Дори намирането на Пръстена отива на заден план, тъй като и то е описано просто като едно от мнoгoто премеждия по пътя.


Мисълта ми е, че "Хобит" е написан за деца. Нарочно Толкин не е включил в него сериозни неща като измами, коварства, истинско Зло. Не само защото времето, в което се развива действието, е по-спокойно в сравнение с "Властелинът". А просто за да могат децата да харесат приказката и да не се унасят в тежки мисли, свързани с нея, да не се тревожат.


Във "Властлинът" Толкин е описал приключение без надежда за спасение, в него на моменти няма шанс героите да се завърнат, да оцелеят, да бъдат щастливи. Това е една тъжна, отчаяна мисия, в която злото е по-силната страна. В която се разглеждат по-големи добродетели, но и по-големи злини, в него всичко е по-силно.


Вярно е, че аз харесвам повече "Властелинът". Вярно е, че трудно възприемам леката атмосфера в "Хобит". Но и също е вярно, че ако "Хобит" беше със същата тягостна атмосфера, както "Властелинът", той нямаше да бъде това, което е. Щеше да бъде твърде много за едно съзнание, измъчено от безнадеждността и ужаса. Не знам дали разбираш ценността на "детския" Хобит. Но хубавото му е именно във веселата, неангажираща с мъка атмосфера.

И най-дългият път започва с първата крачка!