помисли го и от тази страна обаче:
ако съвършенството съществува като състояние, а не просто като недобредефиниран стремеж, и ти съществуваш в състояние на съвършенство, НЯМА причина да искаш промяна на това състояние, защото по дефиниция всичко извън съвършенството е несъвършено и съответно - по-лошо;

Елфите СА съществували в условията на съвършенство - в Аман - нещо повече, те СА пожелали нещо ново и оттам - пътуването към Средната земя и всички произтекли проблеми, които само потвърждават теорията, че по-хубаво от Валинор няма :) Неслучайно всички опити на елфически владетели да "благоустроят" малко регионите, над които имат власт, довеждат, ако са успешни, до наподобяване на места от отвъд океана - Гондолин се сравнява с Тирион на Туна, Лотлориен със задморския Лориен и тн. Всяко постижение да се наподоби съвършения Запад после се пази от вмешателства и изменения, точно защото образецът е съвършен и всяко отклонение е по-некачествено.

Така че, ако се върнем на темата за идеала - няма да открия топлата вода, ако кажа, че всички идеали, които се прокламират от толкиновите произведения са съсредоточени в съвършения образ на елфите (особено тези отвъд морето), както и в постъпките на елфоподобните хора и човешките герои, и може би единственото отклонение е симпатията към хобитите, които са далеч от всякакво съвършенство, но въпреки това са някак дребни и незлобливи, и провокират симпатиите както на Гандалф, така и на самите елфи.

Hi-ho, hi-ho, it's hand grenades I throw...