Ясно е, че една от “характеристиките” на елфите или Илуватарски дар е способността им не само да ценят и да създават красотата, но и да я задържат в едно безкрайно, непроменящо се състояние. Оттук идва и мотивацията им да създадат своите пръстени със способността им да задържат или спират времето, да запазват всичко и да не позволяват промяна. Поради своята огромна любов към красотата, тяхната основна цел и мисия е да запазят Средната земя непроменяща се.
Сигурно този стремеж идва от това, че те са безсмъртни, макар, че според мен –това не се отнася за Еру например, който се нуждае от промяната и развитието за Божествения си план. Еру обаче – освен дарове е раздавал и доста странни качества ,като , специално при елфите ги е ампутирал от стремеж към промяна. Затова и в крайна сметка,когато пръстените загубват силата си- елфите вече не се усещат свързани със Средната земя и отплават. Те сякаш, просто са наспособни да се нагодят към бързите промени в Средната земя. Несъмнено и това е било в плана на Еру.
Мисълта ми обаче е друга : Неспособността на елфите да следяат и да се нагаждат към промените ги прави да изглеждат по-детски уязвими! И то много по-детски от Хората! Като , че ли като носители на Промените именно Хората са по-способната и по-зрялата раса от Елфите. Ако използваме дуализма материално/нематериално сякаш Елфите носят нематериалното, а Хората- материалното .В зависимост от гледната точка това може да се приеме като еволюция или упадък. Като че ли , най-малко “детски” сред елфите са именно тези,които са имали чести контакти с хората, и с злото отвън- например Елронд. Елфите са , като децата, надарени с умението да изпитват или безкрайна радост и щастие, или безкрайна тъга- няма нищо по средата. Но и надарени с малко наивната идея, че съвършенството всъщност е липсата на каквато и да е промяна.
Ако погледнем собственият им свят е като убежище, като детска градина, като място ,където те могат доволни да си живеят и съществуват необезпокоявани в своят наивизъм. Те са “децата” , от които после възниква по-зрялата раса на Хората.
Не ме разбирайте погрешно- не казвам, че е лошо... Но някак предварително обречено ... като проклятие.
Ако постоянно живееш в съвършенство и красотища – лека-полека ти свикваш с тях, приемаш ги за част от средата и все по-невъзможно ти е да ги приемаш и оценяваш обективно, защото ставаш част от тях. Сигурно това носи тъгата и болката на елфите. Някак стремежът им към запазване на Красотата, в същото време не им позволява да я погледнат в контекста на променяща се и даже “грозна” среда. Част (може би най-важната ) от Съвършенството е да работиш , за да го постигнеш – тоест да изминаваш всеки път пътят до него и да го изстрадаш.:) Не да си го държиш консервирано като компот!
Докато четох писмата ми направи впечатление ей-този откъс от огромното и доста ключово писмо 131, където Толкин говори за елфите:
They became sad, and their art (shall we say) antiquarian, and their efforts all really a kind of embalming – even though they also retained the old motive of their kind, the adornment of earth, and the healing of its hurts
Та интересна е думата “embalming” -балсамиран, което ме води до извода, че отношението на самият Толкин към това качество на елфите не е било много положително. На мен балсамиран – ми навява много за трупове и смърти.... Което е ключа към разбирането на светът на елфите- в действителност той е един мъртъв свят още от създаването си.
Така, че нека ви задам един интересен въпрос: ако имахте възможност да живеете в такъв един елфски свят - красив ,прекрасен, чудесен, съвършен, но неподлежащ на промяна, статичен...-щяхте ли да го направите??? Това предполагам има нещо общо с въпроса за това дали искаш пак да се върнеш в детството...
Та да поведа хорото... надявам се след години да успокоя душата си на ловец и тръсач и да поискам да намеря онова спокойствие ,характерно за елфите. За мен обаче Красотата означава Промяна и Развитие. Доволството е смърт , а твърде многото красота и хубавища ,да не говорим за щастия и радости, постепенно убива вкуса и усещането ти за тях.... Което е странно ,защото понякога за някои определени неща откривам, че консерватизмът ми е в кръвта.:)) Но това е свързано с Драконовата шизофрения.....,което е друга тема.
|