Предполагам, всеки от вас е открил по нещо свое в това стихотворение. В интерес на истината - във всяка литература е така.
И въпреки че се съмнявам някой да му обърне внимание, аз все пак ще споделя кое ми направи най-голямо впечатление, кои думи в момента отразяват част от мен...

"Когато тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето, където
Превъща се в мрак
И в кротка забрава,
След кратката слава
Духът ти остава
Задъхан от бяг…"

Сийборн, поздрави баща си за прекрасния стих - той наистина значи много, дори и за онези, които не познават автора и не знаят какво го е накарало да го напише…

Вещице, благодаря ти за тези думи:
"Ако се усъмниш в тъгата, предизвикваш нещо много сериозно.
Тръгваш да търсиш кое е истинско.
И стигаш до студа и болката."
Благодаря за истината в тях!

Хубаво де! Блестящите звезди са блестящи! А череп може ли да танцува?