|
Тема |
Когато тъгата... |
|
Автор |
Seaborn (JETHRO TULL!) |
|
Публикувано | 13.06.04 02:18 |
|
|
Когато тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето, където
Превъща се в мрак
И в кротка забрава,
След кратката слава
Духът ти остава
Задъхан от бяг,
След тропотен вихър,
Безропотно стихнал,
С бездомния спомен
За детсво и смях,
Дали ще откриеш,
Че ти сам се криеш
В ненужната сянка
На чуждия грях?
Дали ще приемеш
Ненужното бреме
Да бъдеш сам съдник
На тази съдба,
Която от някой
Небрежно и нежно
Към теб е подхвърлена
с лека ръка...?
Какво си и сторил,
Защо си го сторил-
От мисли отвлечени
Как ще се спреш?
И своята тежка
Човешка обреченост
Как ще премислиш
И преразбереш?
В очите, личи ти
Умората спори
Със старата мяра
За нов благослов.
Горчиво отпиваш
От луди заблуди
С безяростна вяра
И зов за любов!
Но спри! Опомни се
И виж се, че ти си
Все същата външно
Намръщена твар
И в свойта спокойна
Недвойнствена двойнственост
Мъкнеш помръкнал
Коварен товар.
Ще видиш, че трижди
Завиждаш на ближния-
Не че е вечно обречен
На власт.
(При все, че в престижа му
Бързопостижното
Пасва негласно
С най-сластната страст.)
Той властва опасно
С най-бясната истина-
“зъб за чене”
или даже за “две”!
Но мъж ли си? Дръж се!
Задръжките всъщност са
Купол от скрупули
Струпан над теб!
Купове скрупули
Струпани в струпеи
Гнойна пробойна
Във твоето “Аз”
Ех, ако можеше
Божем и кожата
Смело да сменяш
Във нужния час?!
Но никак не става!
С такава представа
Преставаш да се
Уважаваш ти сам...
И пак продължава
Да шава душата ти
Сбръчкана, сгърчена
Болна от срам.
А Мракът не чака!
Със тръпнещи стъпки
Той пищно се нищи
И хищно следи,
Как в куция крак
На живота ти спъва се
Сетното ехо
На детските дни.
Затуй щом тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето и тайно
Превърне се в мрак-
Какво ти остава
По пътя безкраен?
...единствен духът ти
Задъхан от бяг...
________________________________________________
Стихотворението е на баща ми, писа го неотдавна и понеже ми харесва, реших да ви го покажа. Дано и на вас ви хареса! Всъщност, достатъчно ще е ако никой не ми се скара, че е трябвало да го пусна в Кръчмата... :)
А си запазвам и правото (ако имам такова) да пусна още някое по-ведро.
Imagine...!
|
| |
|
|
|