извинявам се, че е със съкращения, но точно сега времето ми много малко

Орките: хипотеза за произхода им

--------------------------------------------------------------------------------

Съществуват няколко легенди за произхода на орките. Няма да ги излагаме тук, тъй като са широко известни. Само ще отбележим, че по въпроса за произхода на орките в книгите на Толкин няма еднозначен отговор.

Според хрониките, синдарите за пръв път са срещнали орките през 1330 YT (YT - Year of the Trees), а нолдорите през 1497 YT, независимо едни от други. Въпреки това, те им дават доста сходно наименование. На синдарин ги наричат Orch (мн. ч. - Yrch, мн. общ. ч. - Orchot), а на коеня - Urko (мн. ч. - Urqui). Едва по-късно в Белерианд в нолдорина се появява синдаризираната форма Orko (мн. ч. - Orqui, Orkor). Видно е, че всички тези етноними произлизат от една дума-предшественик. И така дума съществува и тя е urco (наименование на сянка, плашила елфите) и раннокоенийското и ork или orq- ("чудовище", "демон"). На как са могли елфите да дадат идентично наименование на народ, който преди това не са срещали. По-скоро можем да предположим, че и синдарите и нолдорите са познавали орките отпреди това, и етнома, обозначаващ този народ е от тези по-стари времена. Но от къде се е взел?



Рис. 1.Източен Палисор /Първа Епоха/
/тук по принцип има карта , но не мога да я лепна/

За да си отговорим на този въпрос нека разгледаме местността, където са живели елфите преди преселването си във Валинор. Както ни е известно, елфите са се събудили край водите на Куйвиенен през в 1050 YT. Първоначално те заселили покритата с борове тънка ивица земя широка около 150 мили, намираща се между източния бряг на Хелкар и западния склон на Червените планини. Увеличаването на числеността им, неизбежно е довела до разселването им. Основните миграции били на юг и северозапад, покрай бреговата линия, в райони с аналогичен ландшафт. По-малка част поели в източната посока, в подпланински и планински райони- местност непривична за елфите. Новите условия принудили дошлите да се приспособяват. Смяната на природните дадености, спрямо теориите за етногенезис, неизбежно води до изменение на поведенческия стереотип и като последствие до възникване на нова етническа система. Затова, онези от елфите, които мигрирали към Червените планини, образували в началото обособен субетнос, а по-късно отделен етнос със стереотип на поведение значително отличаващ се от този на останалите елфи.

Червените планини, иначе наричани Източните планини, били наричани на езика на елфите Орокарни (oro - "издигам се", от където oron - "планински връх", carna - "червен").

Съзвучието на елфическото наименование на тези планини и името на орките не може да не привлече вниманието ни. Можем да допуснем, че терминът орк е дериват от топонима “Орокарни”. Подобни случаи не са никак редки. Например топонимът Таврида идва от думата “тавр” – планина. Жителите на Тавлида са били наричани таври. Топонимът Карпати идва от думата “карпи”, което означава планини. Някога там е живяло племето карпи. Логично е да се предположи, че “орки” са започнали да наричат онези елфи, които се заселили край Орокарни, по същия начин по който ние наричаме кавказци всички народи, живеещи край планината Кавказ. В тази връзка ние ви предлагаме хипотеза за възникването на етноса на орките в резултат на естествено разцепление в етническото тяло на елфите.

Възможно е, именно тези елфи, живеещи отделено от останалите си роднин, да са били променени от Мелкор. Не известно по какъв начин той е успял да направи това. Възможно е, процесът да е бил сходен на този на падението на хората, описан в . "Атрабет Финрод ах Андрет". Ако Мелкор е успял по някакъв начин да ги накара да го признаят за Творец и Господар на света, като последствие от това те са могли да деградират по описания в "Атрабет Финрод ах Андрет" начин - в частност, животът на тяхното хроа да стане ограничен.

Настоящата работа се появи в следствие на дискусия на конференцията SU.TOLKIEN. Въпреки, че страните не достигнаха до единно мнение, считам, че трябва да благодарим на опонентите си за ценната информация и благожелателното отношение.

Авторът напълно осъзнава спорността на предложената хипотеза и не претендира за последна дума по въроса.

...искам онова, което искат всички ... но го искам по-силно...