Ами то не е описание точно - ето го, дано ти е интересно! Много трудно ми беше да преведа думите на Толкин...така че може би съм сбъркала нещо...

-----------------------------------
В Дейли телеграф Толкин обяснява разликата между горите в Средната земя. Преди в това издание имало твърдение, че горите му са мрачни, затова той отговорил.

"По отношение на Дейли телеграф от 29ти юни, стр.18, смятам, че не сте прави да използвате името ми във връзка с понятието 'мрачен', особено що се отнася до дървета. Във всичките ми творби съм на страната на дърветата срещу всичките им врагове. Лотлориен е красива, защото дърветата там са обичани. На други места горите са представени като самоосъзнаващи се. Старата гора била враждебна към двукраки същества, защото пазела спомени за много страдания. Фангорнския лес бил стар и красив, но по време на историята е изпълнена с враждебност, защото е била заплашена от враг, който е обичал машините. Мраколес паднал под властта на Сила, мразеща всичко живо, и но после отново станала красивата Greenwood the Great преди края на историята."

Не можем да си представим Берен завладян от красотата и изяществото на Лутиен в мрачна гора. Горите на Дориат, Оссирианд, и дори Графството са уютни, приятни места. Жителите им са консервативни и предпазливи, но не са изпълнени със злост. Старата гора и Фангорн наследили петна от зла сянка още от времето на Моргот. Но докато ентите се върнали във Фангорн да почистят о да се грижат за родната си гора, Старата гора била оставена да гние в злост, поне докато Том Бомбадил се заселил наблизо. Бомбадил казал на Фродо, че не може да напусне това място ,защото трябва да се грижи за него. Злото от Старата гора и Могилните твари станало толкова силно, че Бомбадил се чувствал длъжен да го държи в граници.

Но въпреки могилните твари (които знаем откъде и как дошли), защо станала толкова страшна Старата гора? Толкин пише, че 'гората пазела спомени за много страдание" - какви били тези страдания?

Само за някои знаем. Всичко може би започнало със Саурон и горенето на горите в Ериадор. Някакси някои места оцелели след войната.Но докато хората от Бретил се оттеглили към Ерин Ворн, и без съмнение се грижили с обич за дърветата, доколкото хората могат да правят това, то никой не се върнал в Старата гора:(.

Хиляди години по-късно имало хора, които се приютили в Старата гора. През войната от 1409 г. в Третата епоха Ангмар навлязъл в Кардолан. Дунедаините се придвижили на запад от домовете си. Някои от тях избягали в Старата гора. Боят бил жесток и може би много дървета били загубени илии наранени. Когато Ангмар победил Арнор, много хора от Арнор избягали и се скрили. Старата гора би била добро убежище за тях. Векове по-късно хобитите колонизирали малко парче земя до Старата гора. Настъпил конфликт между хобитите и дърветата. Хобитите поставили преграда и изгорили много дървета.

Без енти да ги пазят и с Том Бомбадил ,който сам одържал злото в граници, но не го побеждавал или унищожавал, Старата гора потъвала в спомени за страдания. Някои от дърветата станали Entish, както го описва Дървобрад. Както било невъзможно ентите да намерят ентругите, така явно е невъзможно и Старата гора да живее в мир със съседите си на два крака. Накрая дори Бомбадил щял да се откаже и да се премести.

Необходимото Ми Зло