Има много жестоки приключения,малко романтика и абсолютно никакъв секс а главните герои побеждават голямото зло,но разрушават света в който са живели.
Казано е МАЛКО романтика. На фона на количествата приключения тя определено е малко.

Много от героите рецитират стихове един на друг по-често,отколкото разговарят,а когато го правят,обикновено използват надут,старомоден и официален език.
Сигурна съм, че всеки който е взел книгата в ръка за пръв път е се е поразил от количеството стихове. Повечето дори четат стиховете едва на второто четене на книгата.

"Хобит"-историята,писана за деца,притежава много по-малко следи от това "комплексно" минало,което писателят е измислил,и в този смисъл е по-повърхностна.
Хобит Е КНИГА ПИСАНА ЗА ДЕЦА. Просто това е фактът. Какво ти мислиш по въпроса е абсолютно твоя работа и право.

...публикувани след смъртта на Толкин (Силмарилион и недовършените) ,са написани така,сякаш са били митове или ПОЛИТИЧЕСКИ ИСТОРИИ.
Имам някои подозрения, че така преведените “политически истории” са най-вероятно жанр и стил на писане в западната литература, който на български може да е нещо от сорта на Анали. Не знам със сигурност, но издънката е в културното недоразбиране.

...но в тези произведения,(отново Силмарилион и Недовършените) не са описани мислите и желанията на персонажите в детайли по начина,по който бихте го очаквали от един Дикенсов роман да речем.
Човекът сравнява стила на един англичанин със стила на друг англичанин, чиито произведения са широко популярни след що-годе образованата публика.

Но ако не са романи,какви са всички тези митове и истории за първите две епохи на Средната земя?Дали те са просто форма на интелектуално хоби,с което умният оксфордски преподавател е запълвал свободното си време?
Човекът си задава риторичен въпрос. Предполагам, че всички знаем що е риторичен въпрос.

И т.н. и т.н. мисля, че проблемът е в това, че твърде много задълбаваш... а Гандалф наистина възкръсва. Или ти как му викаш на това?

*Drunk drivers against mad mothers*