интересно е, но точно последния път, когато мислих за Толкин, мислих именно за дърветата.

Сега, надолу ще започна най-вероятно да снасям много неразбираеми неща, затова предварително се извинявам, но не ми се прави огромно предисловие. Това което ще напиша е във връзка с гова, което Умаи беше тръгнала да обяснява.

Сега ... Дървото е вселенски модел, корините му са преизподнята, короната му е небето а по средата е нашия свят. Дървото е дом, живот, ред и каквото там си искаш.

Интересното е, че при Толкин дърветата са две - което е много рядък номер. По другите митологии имаме по едно или по три. Според мен това е така защото тези две кореспондират със няколко двоичти неща: двата светилника, двата стълба /които държат небесния свод в някои митологии/ и двете светила, тъй като от тях по-късно произлизат луната и слънцето.

Интересното, за което аз се хванах е особената антропоморфност на двете дървета, че те са надарени с крайно недървестни качества. Например когато умират те стенат, страдат и кървят ...

А тука пък се хванах за Исус Христос /не се смейте ако обичате/, възприемайки го чисто като символика, защото кръстът все пак е модел на световното дърво а Исус е ритуална жертва /тук няма да се впускам в обяснения/. Дърветата на Толкин, със странното си поведение съчетават в себе си по някакъв крайно необикновен начин и дървото и жертвата.

И това не е всичко! Унищожаването, повреждането на дърво, смъртта на дървото и всякакви действия от този порядък имат двойно значение:
- от една страна това е край, катастрофа, някакъв малък или голям апокалипсис
- но от друга е начало на нещо ново, нова Ера, нов живот

Т.е. смъртта на дърветатат съвсем логично бележи, предизвиква дори края на някаква епоха, в дадения случай при Толкин предизвиква края на МИТОЛОГИЧНОТО БЕЗВРЕМИЕ за да даде ход на историческото време.

***
Грах изпуска тежка въздишка и отива да пии кафье

*Drunk drivers against mad mothers*