Категорично не съм съгласен със сравнението с Гандалф! Хич не си го представям Толкин като такъв... Тъй де, както някои хора тук казаха вече -Толкин си е същински хобит.

Не си го представям толкова извисен, величествен, могъщ... По-скоро приятен, добродушен, безобиден... Като хобит. Все пак, обикновен човек си е бил, нали? Съвсем обикновен, ако питате мен. Велик ум - да. Велик писател - да. Но най-обикновен човек, с всичките му недостатъци, страхове и страсти.

Не мисля, че трябва да издигате в култ една личност, която съвсем не е била идеална. Откъде знам, че не е бил идеален? Че кой човек изобщо е?!

А относно Дребносръчко - не, не си представям "Властелинът" като Листото. В крайна сметка, Дребносръчко се е запомнил (поне замалко) с това листо, просто защото не е останало с какво друго. Докато Толкин го помним не само с "Властелинът", ами и с всичко друго, което е написал.

И още - мисля си, че всеки творец някога си се е представял по подобен начин - непрестанно разширявайки света си, труда си, творчеството си. Развивайки едно цяло от съвсем малко. И също така не вярвам някой да е смятал делото си за приключено в който и да е момент от творчеството си. И никой никога не е успял да завърши всичко, което е искал. Все е имал и други идеи, и други мисли, които е искал да запише. Но човешкият живот не е достатъчен, за да стане това.

Залезът на една личност винаги предшества изгрева на друга.