Хъм, според митологичния светоглед, времето е кръг. Цикъл с различни, уравновесяващи се отрязъци.
Според християнското летоброене, то е линия - преди и след Христа...
От научна гледна точка, като че ли е просто още едно измерение, като пространствените...

Аз съм склонна да го виждам като спирала (както ти обясни), което е между кръга и линията. В същото време и като статично - всичко вече се е случило и всичко предстои, ако го погледнеш от определен момент назад или напред. (Нещо като безкрайна филмова лента, в която като кадри са запечатани статични последователни моменти).

Мда, движим се между противоположните краища на спиралата. :)
Затова и противоположностите се редуват, че даже се засилват и концентрират, защото сппиралата се стеснява.
Ако погледнем продължителността на епохите в световната история, те стават все по-къси по време. Накрая (има ли край?!) ще се стесни достатъчно, за да се съберат противоположностите и дали ще станем точка или ще се заразвиваме в другата посока не може да се каже :)
Дотогава имаме всичкото време на света, за да си научим уроците... то затова ни е дадено.

Или за да си ги припомним. До голяма степен научаването е припомняне на отдвна известни неща (от минал живот примерно). Или изкарване на повърхността, на съзнателно ниво знания от подсъзнанието.
В случай, че не усвоим някой урок, той все ще се връща отново и отново докато не стане. Стошените глави са проблем, решен с прераждането ;)
Отплеснах се пак...

"И в края на всички истории Азраел, който знае тайната, си мислеше: "ПОМНЯ КАК ВСИЧКО ТОВА ЩЕ БЪДЕ ОТНОВО.""


на 4овека е даден един дар - да променя вселената с мислите си.

Невероятно точно казано! Да я променя и досъздава... да я гледа през различни гледни точки.
И фактът, че нас ни има, че тоя клуб го има, означава, че за не малка част от хората, вселената в променена. Наистина.
Паралелните реалности в крайна сметка са различни проекции на една действителност

Ave, vitae, morituri te salutant!