Леголас, син на Трандуил, вперил поглед в планината:



Около мен и в мен цари мирът
Елфите са неспокойни,но безкрайните грижи
Ме оставят на мира и аз съм свободен.
О, нощ, моя освободителко,благодаря ти!
Луната с бледата си светлина обгръща далечните хълмове
Идва при мен кротко блестяща отразена в езерото
Дневните шумове са дале4ни като спомени
Като че ли години ме разделят с тях.
Твоят образ, о приятелю, изниква пред мен,
А заедно с него и далечните и отминали радости.
Вече моите очи виждат образа на идващата среща,
Която толкова очаквах.
Неспокойният поглед,който иска да открие израза
Вълненията на приятеля дали са други-и радостта
Да констатира, че верността и старият завет са същите
И дори по здрави.Вярност на думата , която никоя клетва
Не може по здраво да запечата
Да се живее само за свободата, за истината и никога,
Никога да не се примирява с догмата,която управлява
Мненията и чувствата на хората...

Красотата ще спаси света...