Първо, извинявай за тона ми преди - прекалих.

След това, ПОКЛОН, Манимале! :)))



Та, на въпроса:

Ще ги гледаме отделно - любовта на Земята и любовна на Средната земя. Може ли?
Не защото единия вид е неприложим за другата ситуация, а за да караме някак по-подредено :)


Колко любови се сещаш при Толкин?
Тингол <-> Мелиан
Лутиен <-> Берен
Алдарион <|> Ерендис
Галадриел <-> Келеборн
Келебримбор -> Галадриел
Еовин -> Арагорн
Еовин <-> Фарамир
Арагорн <-> Арвен
Финрод <-|> Амарие
Елронд <-> Келебриан
Еленве <-> Тургон
Финве <-> Мириел
Финве <-> Индис
Даерон -> Лутиен
Гвиндор <|> Финдуилас
Финдуилас -> Турин
Морвен <-> Хурин
Риан <-> Хуор
Маеглин -> Идрил
Туор <-> Идрил
Елинел <-> Горлим
Брандир -> Ниенор
Турин <-> Ниенор
Еарендил <-> Елвинг
Еол <|> Аредел

И още и още...

Тези стрелкички и значета са горе-долу да покажат в каква посока са вървели нещата.
Както виждаш от тях, имало е и кратки (на Аредел) и невсичко значещи (на Амарие), и разминаващи се (Алдарион и Ерендис), и несподелени (Брандир, Финдуилас, Келебримбор...)
Но има и такива, които "отвяват" всичко друго (включително и законите, на които се подчинява Мандос, както е в случая с Лутиен и Берен).

Виждаш, че има всякакви (и като развитие, и като дълбочина) любови.


Защо протестираш срещу любовта на Тингол и Мелиан, Берен и Лутиен, Арвен и Арагорн, Галадриел и Келеборн?

Защо смяташ, че са абсурдни /нереални, смехотворни, лигави/?

Трябва да спрем за малко на много важната подробност, че в този списък има Елфи, че даже и Маяр. Това не е без значение, защото, както вярвам ти е известно, при тях всичко е по-различно. Най малкото заради различния ...ъъъъ.... духовен живот, или заради различния "темп" на времето.
Хората "горят" по-бързо от Елфите. Ако за един Елф умората идва на, да кажем, 45 000 години, то за хората - някъде около 200-500 (или по-малко - зависи какъв е човека :)

Така че нямаш много основания да твърдиш, че Мелиан и Тингол са се отегчили особено - живяли са заедно само едното Пленничество на Мелкор и малко отгоре.
Това е нищо за тяхното усещане за време (или безвремие). Спомни си само, че на първата им среща са се "съзерцавали" години.

Няма по какво да съдиш, че са били уморени един от друг. Продължавали са да желаят да остават сами, и са го правили. Спомни си отчаянието и мъката на Мелиан, когато Тингол умира. Как тя с него губи и част от себе си.

Тук няма клетви за вечна любов, нито очаквания за оправдаване.
Има просто две същества, свързани чрез чувство, в името на което се лишават от онова, което са били или са щяли да бъдат. И това не е "жертва", а съзнателен избор, направен с желание и носещ щастие и радост, наред с неизбежните промени.

(Всъщност, това важи за всяко едно решение. Включително и за това какво да ядеш и дали точно сега да посетиш тоалетната)


Да минем нататък.

Берен и Лутиен.
Тук вече е много жалко, че не виждаш силата и красотата на случващото се. И повече Силата, отколкото всичко останало.
Но ако се разприказваме за това, ще се получи разсъждение, дълго поне 4 манимала :)
Виж всичко онова, което те извършват, и не биха извършили, ако я нямаше тази Сила, която ги тласка.
Тяхната любов е вероятно най-безумната, започва с безумие, минава през безумни постъпки и се съхранява сред красота и блаженство, независимо от "болките и скърбите" на времената, в които живеят.
Не забравяй и това, че тяхната любов е далеч отвъд оправданото физическо привличане. Примери и доказателства може да намериш из страниците на Силмарилиона - представи си само на какво е приличал Берен дори и на първата им среща. Но да не се отплесвам :)

Не мисля, че имаш основание да говориш за остаряването им като за нещо отблъскващо: "остаряваща и умираща, оставаща само спомен за хубостта си".
Напротив - Страната на живите мъртъвци е единственото по рода си място в Средната земя, единственото, подобно на нетленния Валинор, и в него най-прекрасното е именно Лутиен (барабар с Наугламир, ако трябва да бъдем честни :)
Те са си "отишли" по-скоро "млади", отколкото "стари". Берен е живял има няма 60 години. Не забравяй, че може да са имали "властта" над плътта и живота си, да се оттеглят от този свят преди да са грохнали. Факта, че са живяли "малко", и че са си отишли от живота заедно, може и да ти покаже, че са искали, и са били, заедно винаги.

Тук също няма клетви, а има само Съдба.
Но не такава, че "всичко е било просто предсказано и те е трябвало да оправдаят очакванията". Дълга тема е туй, при това от спорна по-спорна :)


За Арвен и Арагорн няма да говоря много :)
Само ще те поправя малко, защото явно нещо не ти е наместено както трябва от историята (или е разместено от филма :)
Ти казваш "Помислете за смъртните опасности, пред които се е изправил Арагорн, само за да угоди на "тъста", а мен ме втриса!

Арагорн не прави, каквото прави, защото Елронд иска така.
Запомни го добре.

Арагорн поема из пущинака, борейки се със Саурон, израства като мъж, крал, мъдрец и каквото щеш, преди Елронд да го повика и да му каже че Арвен няма да бъде за никого, постигнал по-малко от Арнор и Гондор накуп.

Арагорн сам избира пътя си, като оставя и Арвен (която все още не му се е "врекла")
След като я среща и обиква, той не остава при нея, за да я ...ъъъъ.... "завладее", а заминава да изпълни дълга си. Дълга на наследник на Исилдур, който няма нищо общо с Арвен.
Не бъркай скиталчеството му и "претендентството" за короната на Гондор, с необходимостта да "угоди на Елронд".

Ай! Ай! Уморих се :)

Дано се намери някой със свежи сили и да ти изрови малко за любовта между елфите и как тя се разполага във времето, за да разбереш, че между Галадриел и Келеборн има нещо друго, а не "навик и борба за надмощие".
Всъщност, Манимал доста направи в тази насока :)





Нека и с няколко думи ти кажа аз какво мисля по въпросите, които си задал.
И със сигурност ще се повтарям с останалите :)

Абе, не им ли омръзва толкова много да се обичат - ВЕЧНО?! Не е ли невероятна глупост това?!

Ами после? Ами когато чувствата изчезнат и всичко стане навик? АМи когато започнеш да виждаш всички недостатъци на отсрещния човек и започнеш да се чудиш какво, по дяволите, те е накарало да се влюбиш?!

Помислете за всички жертви, които са направили всички те, само за да запазят жалките останки от глупавата си "любов"!

И сега ще ми кажете, че жертвите показват колко е силна любовта! Хубаво, всички правим жертви за "вечната" любов. Кълнем се, обичаме, а после просто се уморяваме и пускаме също толкова уморените обекти на "любовта" ни да си вървят, за да започне всичко отново.

Няма вечна любов! Всичко е временно. Не мислите ли, че и тези герои на Толкин, които толкова много са се "обичали", не са се уморявали?

Не, не омръзва да обичаш. И не уморява.
Омръзват и уморяват други неща, но те нямат общо, освен че криво разбрано се приемат за част от любоета.

Не отричам, както вярвам и останалите не отричат, че има много провалени, категоризирани като безсмислени, връзки. Има много провали, много болка без изход.
Но това не означава, че винаги изхода е такъв.
Айде да го кажа така: това, че един толкинист е "висок и доста страшен тип с черни дрехи, шипове около китката и певързана дясна ръка", означава ли, че няма други?
Ако не си виждал четирилистна детелина, означава ли че няма такива?

Не ми се ядосвай. Разбирам какво казваш. Разбирам къде си и в какво се "пържиш".
Но ти в момента избираш да отречеш съществуването на нещо и да му бъдеш сърдит заради това.
А така почти се обричаш никога да не го видиш.

Любовта, както много други неща, я има докато престане да го има.
Но защо категорично смяташ, че не може да го има достатъчно дълго, за да бъде наречено "вечно"? Никога ли не си виждал баба и дядо, които изпитват различни, но все още толкова силни чувства?

Проблема според мен е, че ти бъркаш тръпката на влюбването със самата любов.
Но помисли върху онова, което ти казват хората за дълбочината, силата, и вълшебството на това "после", което ти описваш като някакъв кошмар.
Аз няма да ги повтарям - те прекрасно го описаха (виж Фейри какво казва, Грах, Арк, Манимал...). Всеки по своему, но в основата си едно и също.

Ако и да не приемеш, то поне повярвай на думите на онези, които изпитват онова, за което говорят. Както и те ти вярват.

И не бъди така категоричен, че е глупост.
Защото не е. Защото е .... ъъъъ.... много неща :)))

Помисли за онова за свободата, което ти каза Талиесин: "Ако обичаш някого, пусни го на свобода..."
Ако постигнеш това, няма да изглеждаш много по-различно от Келеборн с Галадриел.



Прекалих и станах досадна и на себе си :) Имаш една бира от мен, ако си стигнал до тук :)


Всъщност тръгнах да пиша за разните любови из Арда, за да ти покажа, че няма нищо различно от това, което го има и сред нас.
И там има неуспехи.
И тук има "легендарни" любови.
Не бива да отричаме нито едното, нито другото.

А когато ти казават, че нещо е прекрасно, вземи им повярвай, а недей да твърдиш, че това са неща, които те "си мислят", че чувстват.

Обичта, във всичките й форми, е нещото, което има вероятно най-голяма сила да осмисли един живот.

Обичай съдбата си