|
Тема |
Re:офф [re: Eowyn_] |
|
Автор |
Пypпyp (слънце) |
|
Публикувано | 30.03.04 12:09 |
|
|
Кой е казал, че не чувам какво ми се говори? Хубаво - художествена литература е. Но тогава излиза, че няма нищо общо с реалността! Тогава значи е приказка! А кой вярва в приказки в днешно време?!
Вчрно, хубаво е написана... Но като се замисли човек какво им е било на всички "вечновлюбени" персонажи - погледнато през очите на реалността - и си мисли "за какво, по дяволите, им е всичко това?!" Толкова години? Толкова страдания? Толкова грижи? За какво?
Не съм казал "грозна", а "остаряваща и умираща". Представете си какво е за един елф да загуби безсмъртието си! О, много е лесно под влиянието на чувствата (изгарящи в началото) да решиш, че любовта е по-важна. Но след като започнеш да се сбръчкваш (пореди липса на по-неутрален епитет), не би ти било кой знае колко хубаво, а?
Това за гробовете го знам. Но с риск отново да предизвикам всенародно веселие, докато ме линчуват някои, ще кажа, че просто няма как неговата любов да е била безсмъртна. Не като буквализъм, а просто като едно постоянно чувство, неотслабващо и "вечно".
И любовта на Берен и Лутивн не е недостойна. Просто не може да няма умора!
Залезът на една личност винаги предшества изгрева на друга.
|
| |
|
|
|