|
Всъщност личният ти живот хич, ама хич не ме интересува, имам си свой. Просто си прозрачен, това е всичко. И на всички би трябвало да им е станало ясно след този ти изблик откъде са се родили тия ти мисли.
Но на въпроса - кой си ти, че да съдиш когото и да било и да класифицираш чувствата му? Какво значи става навик? Какво значи да изчезнат чувствата? Отговори ми на тия въпросчета, ако обичаш...
Да, мислил съм върху всичкото това. И стигам до един единствен извод - всичко е в духа на легендарното, на приказното. Там където има чудеса и чувствата са истински, където притворството се заклеймява, а доблестта е на почит. Знам и друго - в човешката природа е да се прощава. От личен опит го знам, но не му е мястото и момента тук да го коментирам.
В отговор на:
И сега ще ми кажете, че жертвите показват колко е силна любовта! Хубаво, всички правим жертви за "вечната" любов. Кълнем се, обичаме, а после просто се уморяваме и пускаме също толкова уморените обекти на "любовта" ни да си вървят, за да започне всичко отново.
- абе ти влюбвал ли си се някога изобщо? Пак повтарям един от горните цитати: Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил. Ей ти я квинтесенцията на всичкото. А това, което описваш, не е любов. Това, извинявам се, е бройкане. И го знам със сигурност, защото го научих на свой гръб, като аз сбърках тогава...
В отговор на:
Няма вечна любов! Всичко е временно. Не мислите ли, че и тези герои на Толкин, които толкова много са се "обичали", не са се уморявали? Вземете Галадриел и Келеборн (отново). Тяхната "любов" е от толкова дълго, че от нея са останали само навикът и борбата за надмощие (в каквото щете си мислете, че се изразява - има го!)
- да, няма вечна любов. Защото сме смъртни, уви. Впрочем, като се замисля, бих ти препоръчал да си намериш и прочетеш "Тристан и Изолда". Като го направиш, пак се обади. Що се отнася до Галадриел и Келеборн и останалите "двойки" в Толкиновото творчество, там винаги има поне един елфически представител, а те май имат неизчерпаемо търпение...
Айде и още нещо по темата. Не знам дали някога си си дефинирал понятието "любов", но то не е само за себе си не значи нищо. Има няколко основни компонента, като основните в последователен ред на поява са - хормони, чувства, разбиране и разбирателство. И като се появи симбиозата между тях, се стига до онова, което хората наричат любов. Поне аз така го възприемам. Ти явно си ударил на камък някъде около второто.
И още нещо (отново). Това, че досега не си срещнал "истинската любов" нищо не значи. На 22 години далеч не си видял всичко на този свят. Никой не е. (А откъде те знам на колко си години, ти сам си каза преди; и аз съм на толкова впрочем, да не споменавам факта, че съм роден само четири дни преди тебе.) А да ти е хрумвало случайно, че тази "истинска любов" може и да те е подминала някъде? Да си я пропуснал, защото не си знаел какво да гледаш? И това се случва, доста често при това.
Толкова от мен. Не се чувствай длъжен да ми отговаряш.
П.П. И преди някой да се запита с какво съм препил тоя път, отговора е - с нищо. Мнението си ми е същото като преди, но просто от няколко дни насам съм се захванал да направя преоценка на някои свои досегашни възприятия за света...
Ако видиш честен човек - убий го, за да не се мъчи.
|
Re: Вечната любов? [re: Пypпyp]
