|
Тема |
Вечната любов и истинския живот [re: Пypпyp] |
|
Автор |
arc-en-ciel (lostinthemist) |
|
Публикувано | 29.03.04 13:21 |
|
|
На колко години си, че можеш категорично да заявяваш какво има и какво няма в ”истинския живот”!?
Ти какво точно си видял от него? Всичко? Ама наистина ли? Кога успя!?
(Това и за Еовин се отнася!)
Просто не си живял достатъчно за да я срещнеш. Вечната любов.
Ако чувствата изчезнат и всичко стане навик, значи това не е тя, много е просто. Най-важното за тази любов е, че не е първа, а последна. Така че не се изненадвай, че не я срещаш в началото на живота си.
Има нещо много лесно, по което можеш да я познаеш. Когато влюбването и химическите коктейли, които бушуват в теб престанат да те заслепяват, тогава виждаш, че обектът на чувствата ти е още по-прекрасен от онзи фалшив образ, който си имал до сега. Виждаш недостатъците му и разбираш, че ги обичаш така, както и всяко друго нещо, което е част от него. И най-важното - разбираш, че си срещнал последната любов - вечната!
За толкиновите герои с теб не ми се говори. Ти сам си противоречиш и сам изкривяваш в тълкуването си очевидно написани неща. Ако не си го разбрал както Толкин го е казал, аз не бих могла да добавя нищо за да ти помогна с разбирането. Не е нужен аналог в личния живот, за да почувстваш тази история. Поне не би трябвало да е нужен.
Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.
|
| |
|
|
|