Еовин, ще те помоля най-учтиво да бъдеш по-внимателна, когато пишеш!
Нападателният тон и епитети от рода на "ограничен", "побъркан" и т.н. мен лично ме дразнят и не искам да ги виждам.
Пурпур, на въпроса ти:).
Не мисля, че когато обичаш наистина някого, идва момент, в който този някой ти омръзва и ти си с него само по силата на навика.
Макар че неизбежно първоначалните трепети, вълнения, пърхащи чувства и т.н. си отиват в един момент, те биват заместени от други- не толкова възторжени, но за сметка на това много по-дълбоки и трайни.
И не мисля, че когато обичаш, отрицателните качества могат да те накарат да започнеш да обичаш все по-малко.
Напротив. Всяко едно качество на този човек, независимо дали е хубаво или лошо, е част от него. Познаването на всяко едно от тях води до това, че ти познаваш все по-цялостно човекът срещу теб.
Всеки иска да бъде обичан. И то да бъде обичан такъв, какъвто е. И така както ти очакваш да те приемат заедно с всичките ти недостатъци, по същия начин и обектът ти на обич очаква същото.
А любовта(и приятелството) означават точно това- да познаваш някого и въпреки това да го обичаш:))).
А пък Арвен и Арагорн примерно не се обичат вечно. Вярно, обичат се дълги години, но в крайна сметка животът им свършва и те се разделят:).
Let's go chasing rainbows in the sky
|