- Къде съм? - Сам отвори очи и се огледа.
- Намираш се в системата Итилиен - чу се познат глас.
- Гандалф? Мислех, че си загинал.
- Оцелях - усмихна се старият джедай - А и вие изпълнихте мисията. Време е да ставате. Стига сте мързелували. След броени дни потегляме за Минас Тирит, където ще се състои коронацията на новия крал.
- Крал? - мигаше изненадано Сам.
- Да, войната свърши. Победихме, а краля се завърна и възвърна владенията си.
Сам стана и се разходи. Намираха се в някаква база на Итилиен. Спомни си когато тук бяха срещнали Фарамир. А след това Сам видя Мери и Пипин, също така и Фродо и останалите приятели от Задругата.
- Арагорн - възкликна Сам - Ти?
Арагорн беше облечен в царствена осанка и изглеждаше величествено. Нямаше нищо общо с онзи Скиталец, когото бяха срещнали в "Скокливото Пони" на Брее.
- Да, Сам. Скоро ще потеглим за Минас Тирит, където ще се състои моята коронация.
И така след няколко дни флотата направи хиперскок към Гондорската система. Там остана за един ден на граничната планета Осгилиат, а сетне се отправи към столицата Минас Тирит.

А след няколко дни на бляскава церемония беше коронован крал Арагорн. По негово желание короната му бе поднесена от Носителя на Пръстена, а бе коронован от Гандалф, когото всички в Гондор наричаха Митрандир. А Фарамир беше провъзгласен за принц на Итилиен.
Празненствата продължиха дълго. Но когато свършиха, всеки пое по своя път. Гимли се върна в джуджешките сектори, където беше неговият дом. А Леголас се отправи към гористата система Мраколес. Хобитите бяха оборудвани с нови кораби, далече по-добри от старите изтребители. И те се отправиха към своето Графсво, придружавани от учителя джедай Гандалф.

И те пристигнаха в малката система Брее, където откриха господин Мажирепей, собственикът на комплекса "Скокливото Пони". И му разказаха всичко.
- От толкова време го знам - говореше Мажирепей - Никога не съм предполагал, че у една загадъчна фигура като неговата може да тече кралска кръв. Та дори кръстосвачът му беше един такъв... Не мязаше на кралски - после въздъхна и рече - Та казвате, че моята бира му харесвала? Та кралете не пият ли вино?
- Кралете пият и бира - усмихна му се Пипин - И твоята наистина я похвали. Каза да продължаваш да я произвеждаш. Наистина е добра.
- Освен това - допълни Мери - комплексът ти е освободен от данъци.
- А какво става из нашата система? - -попита Сам - Графството?
- Тежки новини идат от там - въздъхна Пиволей Мажирепей - Странни кораби са забелязани да летят там. А и повечето комуникации са заглушени. Притесняваме се всички, но никой не смее да отиде в системата.
Нещо ставаше в родното Графство. Но четиримата хобити трябваше да се върнат и да помогнат на народа си. Още същия ден те направиха хиперскок и стигнаха до планетата Фуков Край, която беше последната от системата.
И тогава видяха голямата бойна станция, която обикаляше в орбита.
- Не можете да се приземите - каза един механичен глас по интеркома - Трябва да изчакате едно пълно завъртане на планетата около оста си.
- Нали не си вярваш? - извика Сам в интеркома - Аз съм гражданин на тази система и не приемам никакви ограничения, наложени от пришълци.
Станцията сякаш замръзна в едно положение. Нито едно от оръдията й не се насочи към корабите, които безпрепятствено се приземиха на централния космодрум и веднага бяха наобиколени от орбиталната охрана. Оказа се, че е наложен строг контрол над полетите и всички трябваше да минат няколко задължителни проверки.
Три часа по-късно хбитите и Гандалф седяха наобиколени от други хобити в един от най-големите барове на планетата.
- Дойдоха и окупираха системата - разказваха уплашените жители на Фуков Край и непрекъснато се озъртаха - Проляха и невинна кръв. Сега техният Началник се е настанил в небостъргача "Торбодън" на планетата Хобитово.
Мери, Пипин, Сам и Фродо слушаха тъжната история.
- Няма да се оставим така - каза накрая Мери - Ще ги прогоним и то веднага. Нека всеки, който има боен кораб, ме последва.
И така една немалка група последва Мери към онзи сектор от града, където беше съсредоточено управлението на орбиталната станция. Според гражданите там били всички нашественици. Мери насочи оръдията на своя кораб и взриви няколкото генератора, които видя. Новопостроения комплекс потъна в мрак, а отвътре изскочиха хора с лазерни пушки и започнаха да обстрелват хобитовите кораби. Но не успяха да пробият нито един щит. Тогава Мери отправи още няколко предупредителни изстрела и се включи на общия канал, така че всички да го чуват.
- Говори Мериардок Брендибек. Имате един час да напуснете системата или ще бъдете унищожени. Няма да повтарям.
Не беше и нужно. Броени минути по-късно нашествениците с ужас се мятаха на малките си кораби и отлитаха. Никой не стреля повече по хобитите.
- До тук с нашествието над Фуков Край - обяви усмихнат Мери - Този комплекс да бъде заличен. И орбиталната станция да бъде разрушена също. Възможно най-скоро. А сега трябва да тръгваме към Хобитово, да се оправим с този техен Началник.

На Хобитово положението беше дори по-лошо. орбиталните станции бяха три, а хората на планетата говореха тихо и със страх. Началникът все им беше на езика. Никой не го беше виждал. Сам, Фродо, Мери и Пипин не издържаха на това напрежение. Те се качиха в бойните си кораби и излетяха от космодрума. Противно на всякакви правила, те, съпровождани от Гандалф, се приземиха на обширния площад пред небостъргача "Тобродън", най-високата и най-красива сграда в цялата система. И веднага корабите бяха наобиколени от охраната на Началника. Но Силата у Гандалф наистина беше нарастнала до невероятни мащаби и той само с едно движение успя да изтръгне всички оръжия на охранителите и да ги обърне в панически бяг. В това време хобитите унищожиха няколкото оръдия, разположени наоколо. След това Фродо излезе и застана пред главния вход на небостъргача.
- Излез ти, който си окупирал моя дом - говореше той.
Усети как останалите го последваха. Гандалф спусна над четиримата невидим щит на Силата, за да ги предпази ако някой реши да ги обстрелва. А зад тях се насъбра гневна тълпа хобити с лазерни пушки и пистолети.
От уредбата на "Торбодън" се разнесе подигравателен смях, а миг по-късно главния вход се отвори и на прага застанаха Саруман и Грима.
- Значи се завърнахте? - каза Саруман.
Моментално беше засипан с канонада изстрели. Но той владееше Силата доста добре и нито един залп не го достигна.
- Върви си, Саруман, предателю - говореше Мери - Веднъж ти бе сразен в своята система Исенгард. Не знаем как си се измъкнал от обсадата на станциите "Ент", но сега си върви!
- Не можеш да ми заповядваш - говореше надменно Саруман - В момента си никой. Нали, Змийче? - той се обърна към Грима и го подритна - Ти винаги си ме следвал. Винаги си правил каквото ти се каже.
Омраза блестеше в очите на Змийския език. Той редовно търпеше подигравките на тъмния джедай.
- Не намесвай хобитите - извика Гандалф - Този конфликт е между мен и теб. Излез и се бий - и той извади лазерния си меч и пристъпи към Саруман.
Тъмният джедай се обърна към Грима и му каза високомерно.
- Подай ми меча, Змийче. Нали съм ти казал винаги да го носиш, за да не го нося аз. Нека накажа този жалък фокусник.
Грима пъхна ръка под плаща си и извади светлинния меч. Но в следващия миг той внезапно извади острието и прониза Саруман. Тъмният джедай не беше очаквал такъв развой. Не го долови и със Силата, толкова мигновено беше всичко. Той нададе вик и падна мъртъв. А миг по-късно се чуха няколко изстрела.
- Спрете! - развика се Фродо - Не стреляйте!
Но беше късно. Грима падна мъртъв, застрелян от разгневените хобити, които бяха последвали Сам, Фродо, Мери, Пипин и Гандалф.
Така беше унищожено и последното зло.

Но пораженията, които Саруман беше нанесъл на системата останаха още дълго. Сам създаде собствена компания за възстановяване на Графството. Бяха засяти много нови дървета, възстановени бяха стари паркове и цели квартали. Системата отново придоби предишния си облик. Дори сега сякаш беше по-красива. А след като възстановяването приключи, Сам продължи да се грижи за Графството и да го поддържа красиво. Скоро се ожени за Роузи.

[следва продължение]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите