- Гледайте, господин Фродо - извига Сам - Орките се отпавят нанякъде. Правят бързи хиперскокове.
- Отправят се към Барад-Дур - Фродо се опита да засече един от изтребителите миг преди скока - Не, координатите на Барад-Дур са подобни, но не са тези. В тази посока е... - хобитът прерови компютъра на кораба си - Черната Порта...
- Нещо става там - отбеляза Сам - Но поне ни разчисти пътя.
- Там ще има битка - досети се Фродо - И по този начин ни помагат. Хайде, Сам. Вече няма нито един оркски кораб наоколо. Бърз хиперскок към Ородруин. Никой няма да реагира.
- Мисля че сте прав, господин Фродо - и сам започна да наглася компютъра си...
...когато мощен удар разтърси кораба му.
- Къде са тръгнали те?! - прозвуча в интеркома познатият глас на Ам-Гъл.
Той беше пленил отнякъде тролов кръстосвач и сега подгони хобитите.
- Бързо, господин Фродо. Направете скока сам. Моя хипердвигател е извън строя...
- Няма да те оставя Сам! - прекъсна го Фродо - Цялата енергия на задния щит. Бързо!
Какъвто и да беше щита на изтребителя, той нямаше за дълго да удържи кръстосвача. Тогава Фродо натисна няколко пъти един бутон до спусъка. После се огледа, за да види как сеизмичните заряди се приближават към кораба на Ам-Гъл.
- Неее! - бяха последните думи на Ам-Гъл.
Но миг преди първия заряд да се взриви, кръстосвачът успя да направи авариен хиперскок и изчезна.
- Скоро ще се върне - каза Сам - Трябва да бързаме.
- Можеш ли да се движиш? - попита Фродо.
- Май повредата не е толкова сериозна - и Сам даде команди на астродроида на кораба, който моментално се зае да поправи хипердвигателя.
Отне му половин час, но накрая успя.
- Добре - усмихна се Фродо - А сега бърз хиперскок.

Движението със скорост над светлинната продължи по-малко от минута. Ето че двата хобита сега бяха в орбитата на Ородруин.
- Едва ли има по-ужасно място в цялата Галактика от това - сподели Сам.
Вулканите разкъсваха повърхността на планетата и сякаш заплашваха да я взривят. Дори от тук се виждаха непрекъснатите изригвания на стотици кратери, които изхвърляха милиони тонове лава всяка секунда.
- Да, този ми се вижда подходящ - Фродо даде на Сам координатите на един огромен вулкан близо до екватора.
- Нека веднъж завинаги се свърши - просъска Сам. Той насочи кораба си натам и видя как Фродо направи същото. Но никой не намери сили да каже сбогом на другия.
И тогава Фродо спря.
- Какво става? - зачуди се Сам.
- Знам как да победя Саурон и да запазя Пръстена - каза Фродо.
Горещината вече се просмукваше навсякъде. Фродо бълнуваше, но сега не беше времето.
- Тръгвайте, господин Фродо. Няма време за глупости. Бързо.
Но Фродо не го слушаше. Той извади Пръстена и процеди:
- Аз мога да бъда супероръжие. Ако ми трябва само Пръстена, за да ме захранва, значи съм готов да се изправя срещу Саурон.
И надяна Пръстена. В миг всичко наоколо присветна. Сигналът от Пръстена се увеличи многократно и почти заглуши всички налични предаватели в Барад-Дур. Саурон се обърна и видя на радарите точното местонахождение на генератора. А от Кормален назгулите побързаха да направят хиперскок към Ородруин, преди да е станало твърде късно.
Но в този миг нещо приклещи корабите на Фродо и Сам и започна да ги дърпа.
- Хванахме го, хванахме Безценното - прехващащият лъч на Ам-Гъл вкара изтребителя на Фродо в един хангар на тролския кръстосвач без да обръща внимание на безпомощните викове и заплахи от страна на Сам.
Ам-Гъл отвори люка на оркския изтребител и мигновено сграбчи Фродо, който беше станал невидим за окото от маскировъчния щит на Пръстена. Двамата се вкопчиха в люта битка. Ала по едно време Ам-Гъл надделя и протегна нещо невидимо към устата си. Миг по-късно Фродо извика от болка. Ам-Гъл тържествуваше до него, хванал отхапания пръст на хобита, върху който беше пръстена.
- Взехме го, да Безценни. Наш е!
Ам-Гъл толкова беше улисан в радостта си, че не обръщаше никакво внимание на Фродо. Хобитът използва това и се втурна към командната зала на кръстосвача. Той бързо се ориентира и въведе координатите на предварително набелязания вулкан. След това дръпна лоста за автопилот, а сетне го преряза с Жилото, за да не може Ам-Гъл да го изключи. Огромният кръстосвач бавно започна да пълзи към повърхността на планетата.

В един миг притеглящият лъч около кораба на Сам изчезна. Миг по-късно хобитът видя как Фродо излита с другия изтребител от кръстосвача.
- Добре съм, Сам - увери го той.
- Да се махаме бързо - извика Сам и двамата започнаха да се отдалечават от планетата.
Гледаха как корабът на Ам-Гъл се спуска и се забива право в кратера на огромния вулкан. Невиждан по размерите си огнен стълб отбеляза последвалата експлозия. Планетата се разтърси и завря като гигантски котел, а миг по-късно десетки нови вулкани се появиха на повърхността.
- Ще избухне! - изкрещя Сам - Бързо да се махаме!
И действително, малката планета Ородруин не издържа на напрежението и се взриви на милиони парчета. Така загина Ам-Гъл. Така бе унищожен пръстенът.

Осемте назгула спряха по средата на полета си и излязоха от хиперпространството. Нещо ги беше изкарало от свръхсветлинната скорост. Те се зареяха в открития космос, достатъчно далече от най-близката планета. Хипердвигателите им отказваха. А на екраните пред себе си видяха, че Ородруин вече не съществува. А миг по-късно още една планета изчезна от радарите.

Загубила всякаква връзка с Пръстена, бойната станция Барад-Дур започна бързо да се разпада. Всичко в нея беше извън контрол. Целият й екипаж безпомощно се луташе из коридорите към евакуационните хангари, откъдето трябваше да излетят. Саурон се беше отправил към совалката си, но до там имаше пет нива. Той бързаше към личния турболифт, но още преди да стигне до него страшна огнена вълна го извади от строя, а минута по-късно мощна експлозия долетя от недрата на Барад-Дур. Бойната станция се взриви, а ярката експлозия се видя с просто око от цялата система.
Видя се и от сектора Кормален.

Мордорските кораби бяха загубили контакт с Барад-Дур и излязоха от строя. В един миг всички те спряха по средата на битката.
- Носителят е успял да изпълни мисията! - извика Гандалф по интеркома. Вълна от победоносни викове го заглуши и той не можа да каже нищо повече. Воините на Гондор ликуваха.
Гандалф включи вътрешния канал и се свърза с водача на ескадрилата "Орел".
- Гандалф вика "Орел-1".
- Тук "Орел-1 - отвърна му бодър глас - Честита победа!
- Благодаря. И на теб. Но мисля, че ми трябва помощта ти. Нека влезем в Мордор и се опитаме да измъкнем хобитите.
- Разбрано Гандалф. Аз и още две от момчетата идваме веднага.
Гандалф и три прехващача "Орел" се отправиха към мястото, където беше Ородруин, за да се натъкнат на метеоритно поле. Сред разрушенията старият джедай успя да улови отслабващия сигнал на два кораба.
- Това са те, сигурен съм - каза Гандалф. Той беше усетил хобитите в оркските кораби със Силата. И макар че Тъмната Сила още витаеше в Мордор, джедаят успя да я победи.
- "Орел-2" и "Орел-3", прихванете тези два кораба. Те са приятелски.
Прехващачите придърпаха малките изтребители и ги прибраха на борда. След това направиха скок обратно към Черната Порта.

[следва продължение]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите